— На, дядо, това е за тебе!… Да си купиш утре кожухче!
Дядо Паруш погледна и се смая. Един калпак пари!
— Отде, бре синко, сбра тия пари? Да няма нещо грешка? Янко се разсмя:
— Каква ти грешка, дядо. Наши пари са, спечелени. Днес аз работих зарад тебе. Па не само днес, ами тъй вече ще бъде. И как работих само да знаеш! Целият пазар се събра да гледа! Да ни са живи и Кера, и Тодор, и Кара Кольо! Да видиш на какви нови майстории ги научих — и как хубаво играят! Погледни де, погледни им премените! Ама — заслужиха ги!
Старецът погледна. Кера беше с нова шарена рокля. Тодор имаше алена връзка. Кара Кольо с два нови, страшни мустака А и тримата имаха на чело по една варакосана китка. Янко дръпна конците, пипна гъдулката и куклите затропаха, замахаха ръце, завъртяха глави като живи.
Стопанинът се засмя. Берачите се провикнаха от учудване. А старецът се просълзи и прекръсти.
— Жив да ми си, сине, сега ще умра спокоен! По-майстор и от мен излезе!
— Видиш ли! Късмет? Провървя ти късметът най-сетне! — извика засмян домакинът. — Чудо внук си отхранил! Бравос!
Куклите се кланяха, тропаха и въртяха глави, а Янко дърпаше лъка и засмяно припяваше новата песен:
Де гиди, отбор юнаци!
Де гиди, вярна дружина!…