Дейвидсън добре се справяше. Към него пълзеше едно момиче; изглеждаше ранено. Той стреля в лицето й и тя спря. Следващият му изстрел бе на не повече от инч от лявото ми ухо. Извиках:
— Благодаря. Хайде да се омитаме. Джарвис, чуваш ли?
Асансьорът стоеше отворен. Нахлухме в него; аз носех секретарката на Барнз. Затръшнах вратата и натиснах копчето за надолу. Дейвидсън трепереше, Джарвис бе целия пребледнял.
— Съвземете се — казах. — Не стреляхме по хора, а ето по какво — показах гърба на момичето.
Тук за малко да припадна. Образецът, който смятах да занеса в Отдела жив, беше изчезнал. Вероятно се бе пуснал на пода и изпълзял настрани в суматохата.
— Джарвис — попитах, — успя ли нещо поне да заснемеш?
Той поклати глава отрицателно.
Гърбът на момичето бе покрит с хиляди подобни на следи от инжекции убождания — там, където е била залепена тварта. Облегнах я на стената на асансьора. Тя бе в безсъзнание, затова я оставихме там, а ние слязохме от асансьора във фоайето и оттам на улицата, без никой да ни обърне внимание.
Един полицай стоеше до колата и попълваше квитанция за глоба. Подаде ми я и каза:
— Тук е забранено за паркиране, приятел.
— Съжалявам, не знаех — отвърнах аз и подписах квитанцията. Скочихме в колата и веднага дадох пълен напред. Щом пред мен се освободи малко място, излетях — ей така, направо от улицата. Интересно дали е добавил и това към глобата. Вече във въздуха смених номерата на идентификационния код. Стария бе помислил за всичко.
Но явно не мислеше, че съм свършил добра работа. Опитах се да докладвам по пътя, но той ме прекъсна и каза да го направя, щом стигнем в Отдела.
Там ни чакаше заедно с Мери. Изслуша доклада ми, като изсумтяваше от време на време. Накрая го попитах:
— Колко от това се видя?
— Предаването се прекъсна при удара в бариерата — информира ме той. — Президентът не беше особено впечатлен от това, което видя.
— Бих се учудил на противното.
— Приятелски ме посъветва да те уволня.
Изтръпнах.
— Много добре… — започнах да говоря, но той ме прекъсна.
— Зная, зная! Казах му, че може да уволни мен, но не и подчинените ми. Що се отнася до теб — продължи той спокойно, — не че не си дръвник с две леви ръце и празна кратуна, но точно сега не мога да се лиша от услугите ти.
— Благодаря.
Мери се мотаеше наляво-надясно из стаята. Опитах се да уловя погледа й, но тя го избягваше. Сега спря зад гърба на Джарвис… и даде на Стария знака, който бе използвала и за Барнз.
Ударих Джарвис с дръжката на бластера по главата и той омекна в креслото.
— Назад, Дейвидсън! — кресна Стария и насочи оръжието си към гърдите му. — Мери, как е той?
— Добре е.
— А той? — ставаше дума за мен.
— И Сам е чист.
Стария ни изгледа един по един. Честна дума, никога не съм се чувствал толкова близо до смъртта.
— Свалете си ризите — каза той кисело.
Свалихме ги; Мери се оказа права. Вече бях започнал да се чудя дали щях да разбера, ако наистина имах паразит на гърба.
— А сега него — заповяда Стария. — С ръкавици.
Обърнахме Джарвис по очи и внимателно разрязахме дрехите му.
Живият образец беше тук.
VI
Повдигна ми се. Мисълта, че тази твар бе седяла точно зад гърба ми през целия път от Айова до тук, беше повече, отколкото стомахът ми можеше да издържи. Не съм особено гнуслив, но не можете да си представите каква реакция възбужда гледката на това нещо, след като човек вече знае какво представлява то. Преглътнах и казах:
— Хайде да го махнем. Може би ще успеем да спасим Джарвис. — Всъщност не мислех така; имах неприятното предчувствие, че човек, веднъж възседнат от някоя от тези твари, е загубен завинаги.
— Забрави за Джарвис — махна с ръка Стария.
— Но…
— Млък! Ако може да бъде спасен сега, ще може и след време. Във всеки случай… — той не довърши, но аз знаех какво имаше пред вид: ние можехме да бъдем пожертвани; народът на Съединените щати — не.
Стария продължаваше да наблюдава нещото на гърба на Джарвис, целият нащрек и с изваден бластер. Сега се обърна към Мери:
— Свържи се с президента. Специален код нула, нула, нула, четири.
Мери отиде до неговото бюро. Чух, че каза нещо в микрофона, но вниманието ми беше в паразита. Той не направи никакъв опит да се отдели от своя носител. След малко Мери докладва:
— Не мога да се свържа с него. Един от помощниците му е на екрана. Мистър Макдъно.