Стария се намръщи. Макдъно беше умен и приятен човек, който обаче откакто бе постъпил на работа в Белия дом, не беше променил мнението си по нито един въпрос. Президентът го използваше за буфер.
Стария забуча, без да си прави труда да отиде до микрофона.
Не, не можело да го свърже с президента. Не, дори и съобщение. Не, мистър Макдъно не превишавал правата си; Стария го нямало в списъка на изключенията — впрочем, такъв списък въобще не съществувал. Да, мистър Макдъно с удоволствие щял да уреди на Стария среща с президента; обещавал. Примерно другия петък? Днес ли? Абсурд. Утре? Невъзможно.
Старият изключи. Имаше вид, сякаш всеки момент ще получи удар. Пое два пъти дълбоко въздух, поуспокои се и каза:
— Дейв, помоли доктор Грейвз да се отбие за малко. Останалите, стойте по-далеч.
Шефът на биолабораторията пристигна бързо.
— Док — обърна се към него Стария, — ето ти едно живо.
Грейвз приближи лицето си до гърба на Джарвис, промърмори „Интересно“ и дори се отпусна на едно коляно.
— Назад!
— Но аз трябва да… — запротестира Грейвз.
— Бабината ти трънкина! Да, трябва да го изследваш, но преди всичко трябва да внимаваш да не умре. След това, да не избяга. И трето, трябва да пазиш самия себе си от него.
— Но аз не се страхувам от това нещо — усмихна се Грейвз. — Аз…
— Страхувай се! Това е заповед.
— Исках да кажа, че трябва да подготвя инкубатор, в който да го настаним, след като го свалим от носителя. Очевидно това нещо се нуждае от кислород — не свободен, а от своя носител. Може би голямо куче ще свърши работа.
— Не — тросна се Стария. — Ще стои там, където си е.
— Този човек доброволец ли е?
Старият каза спокойно:
— Доктор Грейвз, всеки агент в Отдела е доброволец за всичко, за което преценя, че е необходимо. Моля, изпълнете заповедите ми. Донесете носилка. И работете внимателно.
След като отнесоха Джарвис, Дейвидсън, Мери и аз слязохме в бара за по едно — четири питиета. Имахме нужда от това. Дейвидсън целият трепереше. След като не се оправи от първата чаша, му казах:
— Виж, Дейв, съжалявам за онези момичета не по-малко от теб — но нямахме друг избор. Набий си го в главата.
— Много зле ли беше? — попита Мери.
— Ужасно. Не знам даже колко убихме. Нямаше време за любезности; не стреляхме по хората, а по паразитите. — Обърнах се към Дейвидсън. — Не разбираш ли?
— Точно това е. Те не бяха хора… Мисля, че бих могъл да застрелям и собствения си брат, ако службата го изисква. Но те не бяха хора. Държаха се нечовешки. Аз стрелям, а те продължават да пълзят към мен. Те… — той млъкна.
Съжалих го. След малко той излезе и двамата с Мери поговорихме за известно време; напразни опити да измислим какво трябва да направим по-нататък.
После тя обяви, че й се спи и се насочи към женското спално помещение. Тъй като Стария бе заповядал всички агенти да спят тази нощ в Отдела, аз отидох в мъжкото крило и се напъхах в един спален чувал.
Събуди ме сигналът за тревога. Облякох се още преди да е замлъкнала сирената и след това гласът на Стария забоботи по интеркома:
— Газова и радиационна тревога! Запечатайте всичко! Всички да се съберат в залата за съвещания! Бегом!
Като оперативен работник, аз нямах задължения, свързани с тревогата и затова директно се отправих към залата. Стария беше там и изглеждаше угрижен. Исках да го попитам какво става, но поне дузина служители, агенти, секретарки и какви ли не бяха пристигнали преди мен. След малко Стария ме изпрати до дежурния на входа за списъка на присъстващите. Направихме проверката и стана ясно, че всички в списъка бяхме тук, в залата — от възрастната мис Хейнз, секретарката на Стария, до сервитьора в бара. Изключение правеха само дежурният на входа и Джарвис. Списъкът не можеше да греши; при нас за това кой влиза и излиза се следи по-внимателно, отколкото в банката за парите.
Отново отидох до дежурния; този път за да го повикам. Преди да тръгне, той провери по телефона дали не го баламосвам. Естествено, не забрави да натисне бутона за залостване на вратата. Когато се върнахме, Джарвис също беше там, подкрепян от Грейвз и един негов асистент. Беше облечен в болничен халат и в съзнание, но явно упоен.
Започнах да проумявам за какво беше цялата дандания. Стария се отдалечи на разстояние от всички други и извади бластера си.
— Един от паразитите се е измъкнал и е сред нас — заяви той. — За някои от вас това означава твърде много. Ще обясня за другите, защото оцеляването на всички нас — а и на цялото човечество — зависи от вашето пълно сътрудничество и безпрекословно подчинение.
Той обясни накратко, с брутална точност, какво представляваха паразитите и какво бе положението в момента. Накрая заключи: