— Да. Още първия ден. Кога ли е било това? За Бога, шефе, министерството на финансите охранява президента!
Но там, където бе стоял Стария, сега имаше само дупка във въздуха.
Отпуснах се по гръб. Бях останал без сили. Разплаках се, притиснал глава във възглавницата и по някое време съм заспал.
IX
Събудих се с гаден вкус в устата, силни болки в главата и чувство за надвиснала опасност. Тоест, в прекрасна форма в сравнение с преди. Приветлив глас ме попита:
— По-добре ли се чувстваш?
Над леглото ми бе надвесена ниска симпатична брюнетка. Готино маце, но в моето състояние този факт не ме трогна особено. Беше облечена доста необичайно: бели шорти, тънка лента плат, която подпираше гърдите й и някаква метална черупка, покриваща врата, раменете и голяма част от гърба.
— По-добре — признах.
— Неприятен вкус в устата?
— Като заседание на балкански кабинет.
— Ето — тя ми даде една чаша с нещо в нея; течността сякаш обгори гърлото ми и отми неприятния вкус. Момичето каза: — Не, не го гълтай. Изплюй го. После ще ти дам вода.
Подчиних се.
— Аз съм Дорис Марсдън — продължи тя. — Дневната медицинска сестра.
— Много ми е приятно, Дорис — отговорих аз и я загледах. — А би ли ми казала каква е тази странна униформа, която носиш? Не че не ми харесва, но изглеждаш, сякаш си избягала от някой комикс.
Тя се изкиска.
— Аз самата се чувствам като балерина. Но човек свиква с това — поне аз свикнах.
— Харесва ми. Но защо е?
— Заповед на Стария.
Тогава се сетих защо и отново ми стана по-зле. Дорис продължи:
— Какво ще кажеш да похапнеш — тя носеше един поднос.
— Не ми се яде нищо.
— Отваряй си устата — каза строго тя, — или ще ти го изсипя във врата.
Успях да проговоря между две от хапките, взети в самоотбрана:
— Чувствам се доста добре. Една доза „Джиро“ и отново ще съм на крака.
— Никакви стимулатори — каза спокойно тя, без да прекъсва хранопотока. — Специална диета и много почивка, а вечерта — приспивателно. Така казва чичо доктор.
— А от какво съм болен?
— Изтощение, недохранване и начална фаза на скорбут. Освен това краста и въшки — но с тях вече се справихме. Сега знаеш… но ако кажеш това на доктора, ще те обявя за лъжец. А сега се обърни.
Обърнах се по корем и тя започна да сменя превръзките. Оказа се, че целият ми гръб е покрит със силно болящи ранички. Замислих се над това, което тя ми каза и се опитах да си спомня колко време съм живял с господаря на гърба.
— Спри да трепериш — каза Дорис. — Зле ли ти е?
— Не, добре съм — успокоих я. Доколкото си спомнях, бях ял не по-често от веднъж на два или три дни. Къпане? Момент, да помисля. Ха, не се бях къпал въобще! Всеки ден се бръснех и слагах чиста риза, защото господарят разбираше, че това бе необходимо за маскарада. Но не бях свалял обувките си откакто ги откраднах — а те още тогава ми стискаха. Попитах:
— На какво приличат краката ми?
— Не бъди любопитен — посъветва ме Дорис.
По принцип харесвам медицинските сестри — те са спокойни, търпеливи и общителни. Мис Бригс, нощната сестра, обаче, не беше готина като Дорис. Имаше конска муцуна и въпреки, че беше облечена в същия оперетен костюм, си даваше вид, сякаш е с бялата престилка. Освен това имаше походка на гренадир. Дорис, бог да я поживи, се поклащаше по приятен за окото начин, докато ходеше.
Мис Бригс отказа да ми даде второ приспивателно, когато се събудих посред нощ, преследван от кошмари и не успях повече да заспя. За сметка на това се съгласи да играе с мен покер и ми обра половината месечна заплата. Опитах се да разбера от нея какво е станало с президента, но тя мълчеше като пън по тези въпроси. Въобще не призна, че е чувала за паразитите, летящите чинии и прочие — сякаш носеше това облекло за собствено удоволствие!
Тогава я попитах, какви са новините по стереовизията. Оказа се, че напоследък е твърде заета и не ги е гледала. Помолих я да донесе стереовизор в стаята ми, но тя каза да се обърна към доктора, защото бил предписан пълен покой. Попитах кога ще дойде този доктор, но точно тогава прозвуча звънецът за повикване и тя излезе.
Тутакси й погодих номер. Подредих колодата така, че да й се падне каре, а за себе си подготвих кент флош роял. Ха сега да я видя!
После съм заспал. Събуди ме хавлията, с която мис Бригс попиваше потта от лицето ми. Тя ме приготви за закуска, но самата закуска я донесе Дорис. Докато хапвах, опитах да я подкача на тема новини, но не постигнах повече успех, отколкото с мис Бригс. Тези сестри явно смятаха болницата за приют за бавноразвиващи се.
След закуска дойде да ме посети Дейвидсън.