— Ще отложим малко излизането в ефир. — После се обърна към Стария: — Хайде, Андрю, трябва да отидем до Конгреса.
Той повика камериера си и се оттегли в съседната стая. Когато се появи, беше облечен официално. Не ни даде никакви обяснения. Аз и Стария останахме в шортите си и тримата потеглихме.
Заседанието беше съвместно на двете камари и всички сенатори и конгресмени бяха облечени както обикновено. Почувствах се така сякаш съм влязъл на тържествена литургия без панталони. Поуспокоих се едва когато видях, че квесторите бяха също по шорти и без ризи.
Явно има хора, които биха предпочели да умрат, вместо да изгубят достойнството си — предполагам, че сенаторите са на първо място в този списък. А конгресмените на второ. Бяха дали на президента исканите пълномощия; бяха обсъдили и приели режим „Гол гръб“… но не разбираха, че той се отнася и за тях. Нали вече бяха проверени. Може би някои от тях съзираха неуместността на този аргумент, но никой не беше склонен да стане инициатор на масовия стриптийз. Седяха напрегнати, но облечени.
Президентът излезе на трибуната и изчака, докато в залата се възцари гробна тишина. Тогава започна бавно и спокойно да се съблича и спря, когато остана гол до кръста. Обърна се, повдигна ръце и едва тогава заговори:
— Направих това, за да видите всички, че ръководителят на изпълнителната власт не е в плен на врага… Но какво да кажа за вас? — последната дума беше направо захвърлена в лицата им. Президентът посочи с пръст един млад конгресмен. — Например, ти, Марк Къмингз — лоялен гражданин ли си или зомби, шпионин на врага? Свали сакото и ризата!
— Господин президент… — беше Нарити Евънс, от щата Мейн, на вид като симпатична учителка. Тя стана и се обърна — вечерната рокля, с която беше облечена, разкриваше целия й гръб. — Това достатъчно ли е, господин президент?
— Напълно, госпожо.
Къмингз с треперещи ръце разкопчаваше ризата си; лицето му беше цялото червено. Изведнъж някой се изправи сред залата — беше сенаторът Готлиб. Изглеждаше като болен на легло — лицето му бе бледо и посърнало, а устните — посинели. Но успя да се задържи прав и последва примера на президента с невероятно достойнство. След това се завъртя около себе си на триста и шейсет градуса; гърбът му носеше аления белег на паразита.
— Снощи — започна той — аз казах в тази зала неща, които бих предпочел да ме одерат жив, но да не произнеса. Тогава не бях господар на себе си. Сега съм. Не виждате ли, че Рим гори? — в ръката му внезапно се озова пистолет. — Ставайте, глупаци, идиоти такива! Две минути, за да видя голите ви гърбове; след това стрелям!
Хората около него се опитаха да му отнемат оръжието, но той го размахваше като бухалка и удари един от тях в лицето. Извадих бластера, готов да го подкрепя, но се оказа излишно. Всички разбраха, че той е опасен като бик, видял червено и се отдръпнаха настрани.
Той погледна часовника си и всички започнаха бързо-бързо да се събличат като на комедия. Един мъж се втурна към вратата, но беше спънат и съблечен. Оказа се, че не носи паразит, но открихме плужеци у трима други. Президентът излезе в ефир само с десет минути закъснение, а Конгресът започна първото от своите „заседания с гол гръб“.
XIV
„ЗАКЛЮЧЕТЕ ВРАТИТЕ!“
„ЗАПУШЕТЕ ОТДУШНИЦИТЕ!“
„ПАЗЕТЕ СЕ ОТ ТЪЛПИ“
„ЧОВЕК С РИЗА ИЛИ САКО Е ВРАГ — СТРЕЛЯЙТЕ!“
Едновременно с пропагандната лавина, страната беше разделена на участъци и проверена от въздуха за летящи чинии на земята. Всички радарни служби за следене на околоземното пространство носеха постоянно бойно дежурство, а въздушните десантчици и ракетните установки бяха готови да унищожат всичко, дошло от космоса на Земята.
В незаразените райони хората свалиха ризите си — доброволно или не — огледаха се наоколо и не откриха никакви паразити. Следяха новините и чакаха правителството да им съобщи, че опасността е отминала. Но нищо особено не се случваше и обикновените хора. (а и местните власти) започнаха да се съмняват в необходимостта да се разхождат по улиците в плажни костюми.
А заразените райони? Съобщенията от заразените райони не се отличаваха съществено от тези от незаразените.
Това не би могло да се случи преди години, по времето на радиото. Тогава вашингтонската станция предаваща извънредното обръщение на президента, би покрила цялата страна. Но стереовизията използва свръхвисоки честоти, за които е необходима пряка видимост между приемник и предавател; затова цялата страна бе покрита с мрежа от ретранслатори, към които бяха свързани местните станции — това беше цената, която трябваше да платим, за да гледаме картина с висока разрешаваща способност.