В заразените райони плужеците контролираха местните станции и ретранслатори и хората там, естествено, не чуха предупреждението.
Но тук, във Вашингтон, имахме всички основания да мислим, че са го чули. Съобщенията от Айова, например, бяха същите, както от… Калифорния. Губернаторът на Айова беше един от първите, които обещаха на президента пълна подкрепа. Беше ни ретранслирана дори картина, показваща как губернаторът, гол до кръста, се обръща към населението на щата. Той бе с лице към камерата и ми се прииска да му кажа да се обърне. После превключиха на друга камера и показаха гол гръб в едър план, докато губернаторът продължаваше да говори. Гледахме предаването в залата за съвещания до кабинета на президента. Той беше задържал Стария при себе си, аз се навъртах около него, а Мери бе на своя пост. Присъстваха и министърът на отбраната Мартинес и върховният главнокомандващ на армията, маршал Рекстън.
След края на предаването президентът се обърна към Стария:
— Е, Андрю? Нали точно Айова трябваше да поставим под карантина?
Стария изсумтя.
— Според мен — обади се маршал Рекстън, — макар да нямах достатъчно време да си изясня ситуацията, те са се скрили под земята. Може да се наложи да прекопаем всеки квадратен инч от териториите, за които подозираме, че са заразени.
Стария отново изсумтя и каза:
— Идеята да прекопаем Айова, сякаш ще я сеем цялата с царевица, не ми допада особено.
— А какво предлагате, господине?
— Вие не познавате врага! Те не могат да се скрият под земята. Не могат да живеят без носители.
— Много добре… ако приемем, че това е така, колко паразита според вас има в Айова?
— Откъде, по дяволите, бих могъл да зная? Не съм техен изповедник.
— Предположете някакъв максимум. Ако…
— Нямате основа за каквито и да е предположения — прекъсна го Стария. — А бе, хора, не разбирате ли, че титанците спечелиха още един рунд?
— Ъ?
— Току-що чухте губернатора; видяхте гърба му всъщност, нечий гръб. Забелязахте ли, че той не се обърна пред камерата?
— Обърна се — каза някой. — Видях го.
— Аз определено останах с впечатлението, че го видях да се обръща — каза бавно президентът. — Нима намекваш, че самият губернатор Пакър е обладан?
— Точно така. Вие сте видели това, което е трябвало да видите. Точно преди той да се обърне, превключиха на друга камера; несвикнало око трудно забелязва това. Повярвайте, господин президент, всяко съобщение от Айова е фалшиво.
Президентът изглеждаше замислен.
— Невъзможно! — каза Мартинес. — Обръщението на губернатора би могло да бъде фалшиво, но нали видяхме и други предавания от Айова? Какво ще кажете за картината от улиците на Де Мойн? Не ми казвайте, че може да се фалшифицира сцена, в която стотици хора се движат из града голи до кръста! Тези ваши паразити да не владеят масова хипноза?
— Не, доколкото ми е известно — отвърна Стария. — В противен случай по-добре да си прережем гърлата. Но какво ви дава основание да мислите, че тази картина е от Айова?
— Ъ? По дяволите, господине, тя дойде по канала на Айова.
— И какво доказва това? Да сте видели имената на някои улици? Видяхте типична търговска улица в центъра на някой град. Ако пренебрегнем думите на коментатора, кой беше този град?
Министърът остана с отворена уста. Аз имам много добра зрителна памет — почти като камера — това е нужно за работата на един агент. Припомних си всеки епизод от картината и не можах да позная от кой град или дори от коя част на страната е тя. Можеше да бъде Мемфис, Сиатъл, Бостън… или кой да е град. Центровете на повечето големи градове в Щатите са стандартни като бръснарници.
— Не се мъчете — продължи Стария, — аз се оглеждах за нещо, което да ми подскаже и не открих нищо такова. Обяснението е много просто — демойнската станция е взела сцена от град от незаразена област, където се прилага режим „Гол гръб“ и я е ретранслирала със свой коментар. Изрязали са всичко, което показва кой е градът и номерът им за малко да мине. Господа, врагът ни познава много добре. Компанията му е планирана прецизно и той е готов да ни надхитри при почти всяко наше начинание.
— Не преувеличаваш ли, Андрю? — обади се президентът. — Има и друга възможност: титанците да са се преместили на друго място.
— Не, те са в Айова — с равен глас каза Стария, — но с това нещо не можем да го докажем — той посочи към стереоекрана.
— Това е абсурдно! — наежи се Мартинес. — Казвате, че не можем да получим правдива информация от Айова, сякаш тя е окупирана територия.