— Де факто е.
— Но аз минах през Де Мойн преди два дни и всичко там беше нормално. Обърнете внимание, че приех съществуването на вашите паразити на доверие, без да съм видял някой от тях. Но нека ги открием и ги унищожим, вместо да фантазираме невъзможни неща.
Стария изглеждаше уморен. Въздъхна и каза:
— Който владее комуникациите на една страна, владее цялата страна. Ако не побързаме, уважаеми господине, ще останем съвсем без комуникации.
— Но аз само…
— Вие ги откривайте! — грубо го прекъсна Стария. — Казах ви, че са в Айова… и в Ню Орлийнз, и на още дузина места. С това задълженията ми приключват. — Той се изправи и продължи: — Господин президент, вече остарявам. Когато не съм спал, ставам нервен. Мога ли да се оттегля?
— Разбира се, Андрю.
На Стария нищо му нямаше и мисля, че президентът знаеше това. Той никога не беше нервен; другите край него се изнервяха.
— Почакайте малко! — намеси се Мартинес. — Вие направихте някои необосновани изявления. Нека ги проверим. — Той се обърна към главнокомандващия: — Рекстън!
— Да, сър!
— Там, около Де Мойн, скоро построиха нова база, Форт не знам кой си, на името на някакъв…
— Форт Патън, сър.
— Точно така, точно така. Е, да не губим време. Свържи се с тях…
— С образ — вметна Стария.
— С образ, разбира се и ще покажем на този… искам да кажа, ще видим какво е истинското положение в Айова.
Маршалът поиска разрешение от президента, отиде до стереоекрана и се свърза с главния щаб, откъдето поиска връзка с Форт Патън, Айова.
Не след дълго на екрана се появи зала на комуникационен център. На преден план стоеше млад офицер, чийто ранг и войска се виждаха само по кепето, защото беше гол до кръста. Мартинес се обърна към Стария триумфиращо:
— Виждате ли?
— Виждам.
— А сега съвсем ще се убедите… Лейтенант!
— Да, сър! — младежът с благоговение местеше поглед от една известна физиономия на друга. Картината беше много добре синхронизирана; очите на изображението му гледаха точно в посоката, в която трябваше.
— Станете и се обърнете — нареди Мартинес.
— Ъ? Да, сър, разбира се — той изглеждаше объркан, но изпълни заповедта, при което излезе почти целият извън обхвата на камерата. Виждахме голия му гръб, но само малко над кръста.
— Проклятие! — викна Мартинес. — Седнете и ни покажете гърба си!
— Да, сър! — младежът изглежда окончателно се шашна. — Момент, сър, ще разширя ъгъла на зрение… — Картината се развали и по екрана пробягаха цветни ивици. Гласът на офицера все още се чуваше по аудиоканала: — Ето така… сега по-добре ли е, сър?
— По дяволите, не виждаме нищо!
— Така ли? Момент, сър.
Екранът внезапно оживя и за момент помислих, че отново показва Форт Патън. Но сега залата изглеждаше по-голяма и на екрана се виждаше един майор, който обяви:
— Главният щаб. Дежурен офицер по комуникациите, майор Доновън.
— Майоре — Мартинес успяваше да контролира гласа си, — имах връзка с Форт Патън. Какво стана?
— Да, сър; следях картината. Имаме малък проблем с техниката. Всеки момент ще ви свържем отново.
— Добре, побързайте!
— Да, сър — екранът примигна и угасна.
Стария се изправи.
— Повикайте ме, щом отстранят този „малък проблем с техниката“. Отивам да спя.
XV
Ако съм оставил у вас впечатлението, че министър Мартинес е глупав, извинете. Никой не беше в състояние да повярва от пръв път на какво са способни плужеците. Човек трябваше да види някой от тях и да повярва на гаденето в стомаха си.
Същото се отнася и за маршал Рекстън. Двамата работили цяла нощ, свързвали се с други места, за които бе известно, че са заразени и разбрали, че „техническите неизправности“ не са случайни. Към четири часа сутринта се обадили на Стария. Той ме повика и отидохме в същата зала. Там бяха Мартинес, Рекстън и няколко от хората му. Президентът влезе малко след мен, загърнат в халат и придружен от Мери. Мартинес отвори уста да каже нещо, но Стария го прекъсна:
— Дай да ти видим гърба, Том! — Мери направи знак, че всичко е наред, но той се престори, че не го е видял и настоя: — Не се шегувам.
— Напълно прав си, Андрю — каза спокойно президентът и свали халата. Гърбът му беше чист. — Как бих могъл да очаквам от останалите да спазват нарежданията ми, ако сам не дам пример?
Мартинес и Рекстън бяха забили знаменца по картата на стената; червени за заразените райони, зелени за чистите и няколко кехлибарени. Айова приличаше на болен от шарка; Луизиана и Тексас не бяха по-добре. Нито пък Канзас. Горния край на района Мисисипи — Мисури, от Минеаполис и Сейнт Пол на юг до Сейнт Луис, беше също в ръцете на врага. Оттам надолу до Ню Орлийнз червените знаменца бяха по-малко — но зелени нямаше въобще. Червени петна имаше и около Ел Пасо и на две места по източното крайбрежие.