Президентът разгледа картата.
— Ще ни е необходима помощта на Канада и Мексико — каза той.
— Някакви съобщения от там?
— Нищо достоверно.
— Канада и Мексико са само началото — сериозно каза Стария. — Ще ни е необходима помощ от целия свят.
— Да… — каза Рекстън. — И от Русия ли?
Никой не можеше да отговори на този въпрос. Русия беше твърде голяма, за да бъде окупирана или оставена на мира. Третата световна война не успя да разреши този проблем; никоя война не би успяла. А паразитите биха се чувствали там като у дома си.
— Затова ще мислим, когато му дойде времето — каза президентът и прекара ръка по картата. — Някакви проблеми с комуникациите със западното крайбрежие?
— Всичко изглежда наред, сър — отговори Рекстън. — Те явно не пречат на ретранслирането. Въпреки това прехвърлих всички военни канали през космическите станции — той погледна часовника на пръста си. — В момента са през станция „Гама“
— Хммм… Андрю, тези твари могат ли да превземат космическите станции?
— Откъде бих могъл да зная? — сприхаво отвърна Стария… — Представа нямам на какво са способни корабите им. По-вероятно е да се опитат чрез десантници в ракетите, доставящи припаси.
Завърза се спор по въпроса може ли космическите станции вече да са превзети от врага. За тях не важеше режим „Гол гръб“; въпреки, че бяха построени от нас и с наши средства, станциите формално се водеха собственост на ООН.
— Не се безпокойте за тях — каза Рекстън.
— Защо? — попита президентът.
— Аз съм може би единственият от тук присъстващите, който е бил на космическа станция. Облечен изцяло човек ще бъде толкова не на място там, колкото и на плажа. Но все пак можем да проверим — той даде нареждания на един от своите хора.
Президентът продължи да изучава картата.
— Доколкото знаем — каза той, като посочи Гринел, Айова, — всичко е произлязло от чинията, кацнала тук.
— Доколкото знаем — повтори Стария.
— О, не! — казах аз. Всички ме изгледаха учудено.
— Продължавай — каза президентът.
— Кацнали са още най-малко три чинии — за толкова зная — преди моето спасение от паразитите.
Стария ме погледна подозрително.
— Сигурен ли си, синко? Мислех, че сме изстискали всичко от теб.
— Сигурен съм, разбира се.
— Защо тогава не го каза по-рано?
— Не ми дойде на ума — опитах се да им обясня как се чувства човек под властта на паразита, как разбира какво става около него, но всичко му изглежда като на сън.
Доста се разстроих. Не съм толкова чувствителен, но да бъдеш язден от господар наистина прави нещо с човека.
— Успокой се, синко — каза Стария, а президентът ми се усмихна съчувствено.
— Въпросът е в това: къде са кацнали — каза Рекстън. — Може да успеем да пленим някоя от тях.
— Съмнявам се — отговори Стария. — Те прикриха първата за броени часове… Ако е била първата…
Отидох до картата и се опитах да си спомня. Изпотих се целият. Накрая посочих Ню Орлийнз.
— Почти съм сигурен, че едната е тук. За другите не зная.
— А тук? — попита Рекстън, посочвайки източното крайбрежие.
— Не зная. Не помня.
— Нищо друго ли не помниш? — подразни се Мартинес. — Помисли, човече!
— Просто не зная. Никога не знаехме какво планират господарите. — Напрягах се, докато ме заболя черепът и посочих Канзас сити. — Изпращал съм съобщения там, но не зная дали са били заповеди за доставка на господари или не.
Рекстън погледна картата.
— Ще приемем, че е имало кацане край Канзас сити. Момчетата от техническия отдел ще си поблъскат главите по този проблем. Може да се направи логически анализ и да се изведе мястото на другото кацане.
— Или кацания — поправи го Стария.
— Ъ? Или кацания. Да, наистина — той се обърна и отново се загледа в картата.
XVI
Адски безсмислено е да си представяме, как нещата биха могли да се развият по друг начин, ако… При кацането на първата чиния заплахата можеше да бъде унищожена с една-единствена бомба. Когато Мери, Старият и аз разузнавахме около Гринел, тримата можехме без чужда помощ да избием всички плужеци, стига да знаехме къде да ги намерим.
Ако режим „Гол гръб“ беше влязъл в сила още през първата седмица, и тогава нямаше да е късно. Но скоро стана ясно, приложен сега, вече беше безполезен като настъпателна мярка. Работеше добре само като предпазна; незаразените райони останаха такива. Всъщност, той свърши известна работа и в настъпление: някои слабо заразени райони бяха прочистени — самият Вашингтон, Ню Филаделфия, Ню Бруклин. Тук помогнаха и моите конкретни указания. Цялото източно крайбрежие стана вече зелена зона.