— Ах, колко вълнуващо!
Един осемнадесет — двадесетгодишен младеж показа пъпчивото си, загоряло от слънцето лице през люк в горната част на съоръжението и извика:
— Искате ли да го разгледате и отвътре?
Добави, че това щяло да ни струва още по петдесет цента и чичо Чарли плати.
Мери се поколеба пред люка. Пъпчивият и един друг младеж, показал се отвътре, който явно му беше близнак, протегнаха ръце да й помогнат да слезе. Тя се дръпна назад и аз се втурнах към нея с намерението лично да й подам ръка. Подбудите ми бяха деветдесет и пет процента професионални — мястото сякаш бе напоено с опасност.
— Там е тъмно — каза разтреперано тя.
— Няма страшно — успокои я второто момче. — През целия ден вътре влизаха любопитни. Аз се казвам Винс Маклейн. Заповядайте, госпожице.
Чичо Чарли надникна през люка, загрижен като квачка за пилците си.
— Може да има змии — реши той. — Мери, не мисля, че трябва да влизаш.
— Не се страхувайте — настоя първият Маклейн. — Вътре ще сте в безопасност.
— Запазете парите, господа — чичо Чарли погледна към пръста си. — Закъсняваме. Хайде, мили мои.
Последвах ги по обратния път, целият настръхнал, докато не влязохме в колата. Щом потеглихме, Стария рязко попита:
— Е? Какво видяхте?
— Сигурен ли си за първия доклад? — парирах въпроса аз. — За оня, който прекъснал изведнъж.
— Абсолютно.
— Тази имитация не би могла да заблуди агент дори нощем. Не това е видял.
— Естествено. Нещо друго?
— Колко струва, според теб, целият материал за „чинията“ — нова, прясно боядисана ламарина и няколко кубика дървен материал за подпори?
— Продължавай.
— Е, фермата на Маклейнови имаше доста западнал вид. Ако хлапетата са измайсторили онази чудесия, някой трябва да е дал парите за това.
— Очевидно. Ти, Мери?
— Чичо Чарли, забеляза ли как се отнесоха към мен?
— Кой? — рязко вметнах аз.
— Сержантът и двете момчета. Когато използвам образа на малката обаятелна чаровница, с мъжете винаги става нещо. С тези не стана.
— Мисля, че ти обърнаха внимание — възразих.
— Ти не разбираш — аз го чувствам. Винаги го чувствам. С тях нещо не беше наред. Сякаш бяха мъртви. Или евнуси от харем, ако разбирате какво искам да кажа.
— Хипноза? — попита Стария.
— Възможно е. Или пък наркотици — тя озадачено се намръщи.
— Хм-м-м — отвърна той. — Сами, на следващия разклон завий наляво. Ще изследваме едно място на две мили южно оттук.
— Местоположението на обекта от снимката ли?
— Какво друго?
Но не стигнахме до там. Първо, един мост беше срутен и нямаше достатъчно място да го прескоча с дуото — пък и правилата за движение забраняваха подобни акробатики. Заобиколихме от юг, по единствения друг път. Сега ни спря едно ченге от пътните. Имало пожар в гората и нямало какво да правим там, освен ако не искаме да участваме в потушаването му. Всъщност, той май така или иначе бил длъжен да ме изпрати на помощ на огнеборците.
Мери демонстрира малко чар и ченгето омекна. Това, което каза — че нито тя, нито чичо Чарли могат да карат — си беше чиста проба двойна лъжа.
— А този? — попитах, щом потеглихме.
— Какво този?
— Евнух ли е?
— О, не! Много си беше готин.
Отговорът й ме раздразни.
Стария наложи вето на всякакви опити да прелетим над мястото.
Било излишно. Насочихме се към Де Мойн. Вместо да оставим колата пред вратите, платихме входната такса и влязохме в града с нея. Паркирах пред студиото на демойнската стереовизия. „Чичо Чарли“ успя някак да си проправи път до кабинета на директора, като лъжеше всички на поразия. Кой знае, „Чарлз М. Кавано“ може наистина да е голяма клечка във Федералното управление на съобщенията.
Комедията продължи и в кабинета:
— Господине, какви са тези безсмислици за имитация на космически кораб? Дайте ми разумни обяснения или ще трябва да си търсите друга работа.
Директорът беше дребосък със закръглени рамене, който изглеждаше по-скоро раздразнен, отколкото изплашен от думите на Стария.
— Дадохме пълни обяснения в ефир — каза той. — Били сме подведени. Виновникът е уволнен.
— Това едва ли е достатъчно.
Дребосъкът — казваше се Барнз — сви рамене.
— Какво искате — да го провесим за палците ли?
Чичо Чарли насочи пурата си към него.
— Предупреждавам ви, господине. На мен тези не ми минават. Не съм убеден, че две селянчета и един младши говорител могат да подготвят всичко това. Тук са вложени пари. Да, господине — пари. А сега ми кажете, господине, какво…