Преброих до десет и се опитах да поразсъждавам. Изглеждаше, че греша в изчисленията си — откъде можеха да се вземат достатъчно господари за населението на милионния град? Спомних си как водехме на отчет всеки нов посветен в Конституционния клуб. Разбира се, там зависехме от доставките; докато край Канзас сити почти сигурно бе кацнала чиния. Но дори и в този случай, според мен бяха необходими най-малко дузина чинии, за да донесат достатъчно господари за целия град. А ако бяха кацнали толкова много, нямаше как поне някои от тях да не бъдат засечени от радарите на космическите станции.
Възможно ли бе техните кораби да са неуловими за нашите радари? Не знаехме на какво са способни господарите в областта на инженерното дело, а беше глупаво да ги преценяваме според собствените си възможности.
Но цифрата, която бях извел след наблюдения и изчисления, противоречеше на здравия разум. Преди да докладвам трябваше да я проверя. Едно беше сигурно — дори да бяха наситили града, господарите въпреки това поддържаха маскарада и градът изглеждаше сякаш бе населен със свободни хора. Може би не бях чак толкова подозрителен на вид, колкото се страхувах, че изглеждам.
Помотах се без посока още около миля и установих, че съм се насочил към търговския район край „Плаза“. Веднага завих в друга посока — където има тълпи, има и ченгета. Минах край плувен басейн. Огледах го и запомних видяното. Едва няколко пресечки по-късно осмислих получената информация; на входа на басейна имаше надпис:
„Затворено за сезона“.
Плувен басейн, затворен през най-горещата част от лятото? Нищо особено — винаги може да се случи такова нещо. Но то противоречеше на икономическата логика — да затвориш едно предприятие в сезона, когато очакваш от него най-голяма печалба. Едва ли. От друга страна, басейнът беше място, където маскарадът не би могъл да бъде поддържан. Затворен басейн бе по-малко подозрителен от работещ, но непосещаван в тези горещини. Господарите винаги прилагаха човешката гледна точка в действията си. Нали бях изпитал това на гърба си!
Първо, капан на входа на града; второ, прекалено малко бански костюми; трето, затворен басейн.
Извод: плужеците са много повече, отколкото сме си представяли.
Следователно: операция „обратен удар“ се основава на погрешни предположения и ще постигне успех не повече от ловец, тръгнал да бие носорози с прашка.
Контра аргумент: видяното от мен бе невероятно. Представих си как министър Мартинес с ехидна усмивка къса доклада ми и го хвърля в кошчето за боклук. Трябваше да намеря доказателство, достатъчно силно, за да убеди президента, че официалните му съветници грешат — и то да го намеря сега. Дори да наруша всички закони за движение, не бих могъл да се добера до Вашингтон за по-малко от два часа и половина.
Как да постъпя? Да отида в центъра на града, да се смеся с тълпата и да кажа после на Мартинес, че съм сигурен, че почти всички, които съм видял, носят паразити на гърба си? А как да го докажа? Как, всъщност, бих могъл да се убедя в това самият аз? Докато титанците продължаваха да поддържат фарса, че всичко върви постарому, разликите щяха да са незначителни — прекалено много закръглени и прекалено малко разголени рамене.
Можех да си представя как градът е бил наситен с плужеци, при положение, че наистина е имало такива големи количества от тях. Бях сигурен, че на всички входове и изходи на града, както и на платформите за кацане и излитане, е заложен същия капан, на който се натъкнах и аз. Всеки излязъл от града ставаше нов агент на врага; всеки влязъл — нов роб.
Забелязах на ъгъла вендопринтер за „Канзас сити Стар“. Спрях пред него, слязох от колата и пуснах десет цента в прореза. Зачаках нетърпеливо вестникът ми да бъде напечатан.
„Стар“ беше скучен и достопочтен както обикновено — нищо вълнуващо, ни дума за извънредното положение или за режим „Гол гръб“. На първа страница, с големи букви „Телефонните връзки са повредени от слънчево изригване“ с подзаглавие: „Градът е полуизолиран поради активността на Слънцето“. Имаше полустерео цветна снимка на три колони, изобразяваща Слънцето с лице, обезобразено от космическо акне. Убедително и необезкопояващо обяснение защо Мейми Шулц, все още недокопана от паразитите, не може да се свърже с баба в Питсбърг.
Сложих вестника под мишница с намерението да го доразгледам по-късно и се обърнах към колата си… за да видя как пред нея спира една полицейска. Полицейските коли имат свойството да материализират около себе си тълпа сякаш от въздуха. Преди секунда улицата беше безлюдна, а сега наоколо се тълпяха хора. Ченгето излезе от колата си и тръгна към мен. Ръката му запълзя към бластера, лесно можех да го поваля ако не бях сигурен, че повечето от тълпата бяха не по-малко опасни от него.