Опитах да включа дясната турбина. Никакъв шанс вероятно беше разтопена. Може би за добро, защото при такава висока скорост рискувах да избухне ако беше заработила.
Реших да се обадя на Стария по телефона. Оказа се, че моят апарат не работи. Може би го бях повредил по време на някое от неволните телесни упражнения, които бях провел. Отказах се и от него с мисълта, че днес по-добре да не бях ставал от леглото. Последен опит — включих комуникатора на колата и повиках „Управление на движението“.
Екранът светна и на него се появи млад мъж, за мое щастие — гол до кръста.
— „Управлението на движението“, кула Ф-11. Какво правите във въздуха? Опитвам се да се свържа с вас откакто сте влезли в моя район.
— Няма значение — сопнах му се аз. — Свържете ме с най-близкото военно подразделение.
На лицето му бе изписано колебание, но след миг екранът примигна и вече показваше военен център за свръзка. Сърцето ми се стопли, щом видях, че всички са голи до кръста. В едър план се виждаше млад офицер, бях готов да го разцелувам, но вместо това казах:
— Спешно военно съобщение — свържете ме с Белия дом през Пентагона.
— Кой сте вие?
— Няма време! Агент съм от секретните служби. Идентификационният ми номер няма да ви говори нищо. Побързайте!
Може би щях да успея да го убедя, но той бе избутан настрани от по-старши офицер, който каза:
— Веднага се приземете!
— Вижте, капитане — започнах аз, — имам важно военно съобщение, трябва да ме свържете с Белия дом. Аз…
— А аз имам заповед — прекъсна ме той. — От три часа полетите на граждански машини са забранени. Веднага се приземете!
— Но аз трябва да…
— Кацайте или ще ви свалим. Следим траекторията ви, за доказателство ще изстрелям ракета, която ще се взриви половин миля пред вас. Ако не започнете да се приземявате веднага след нея, втората ще бъде по вас.
— Изслушайте ме, моля ви! Ще кацна, но трябва… — той изключи и ме остави да говоря на въздуха.
Ракетата избухна на по-малко от половин миля. Кацнах.
Не беше особено удачно, но и двамата с пътника не пострадахме. Не ме караха да чакам дълго. Осветиха ме с ракети и кацнаха до мен още преди да успея да проверя състоянието на колата след удара. Отведоха ме в базата и разговарях лично с командира. Той дори ме свърза с Вашингтон, след като ме разпитаха под хипноза. Беше станало 1:13 източно време — операция „Ответен удар“ бе започнала преди час и тринадесет минути.
Стария изслуша сбития ми доклад, изсумтя и нареди да го потърся сутринта.
XIX
Операция „Ответен удар“ се оказа най-големия кьорфишек във военната история на Съединените Американски Щати. Десантите били проведени точно в полунощ източно време едновременно в над девет хиляди и шестстотин ключови места — редакции на вестници, стереовизионни и релейни станции, кули за управление на движението и т.н. Групите се състояли от цвета на въздушнодесантните ни сили плюс техници, които да пуснат отново в действие завладените обекти.
След това трябвало речта на президента да прозвучи по всяка местна станция, режим „Гол гръб“ да влезе в сила в заразената територия и войната на практика да свърши, освен прочистването на малцината оцелели паразити.
Двадесет и пет минути след полунощ започнали да пристигат доклади: завладян е еди-кой си обект. Малко по-късно — молби за подкрепления от други обекти. Към два часа били изпратени и последните резерви, но изглеждало, че операцията се развива успешно — дотолкова успешно, че командирите на съединения отлитали лично до обектите и докладвали от място.
И повече никой нищо не чул за тях.
Червената зона погълнала целия личен състав на десанта, сякаш тези хора никога не били съществували. Над единадесет хиляди машини и в тях над сто и шестдесетте хиляди бойци и техници, седемдесет и един командири на полкове… има ли смисъл да продължавам? Съединените щати претърпяха най-страшното си военно поражение от времето на Пърл Харбър. Не обвинявам Мартинес, Рекстън и Генералния щаб, нито горките нещастници, които осъществиха десанта. Операцията бе основана на данни, за които се смяташе, че са верни и според тях положението изискваше бързи действия с всички налични сили.
Доколкото разбрах, едва на зазоряване Мартинес и Рекстън проумели, че докладите, които получават са фалшиви, че са били излъгани от собствените си хора — от нашите хора — но възседнати от паразитите и въведени в маскарада. След моя доклад, закъснял с повече от час, за да се спре операцията, Стария се опитал да ги убеди да не изпращат повече хора, но те били заслепени от успеха и нетърпеливи да довършат врага.