Мери беше седнала близо до бюрото на Барнз. Бе направила нещо с дрехите си и позата й предизвика в главата ми мисълта за „Голата Маха“ на Гойя. Тя показа на Стария знак — палец, насочен надолу.
Барнз не би трябвало да го види — вниманието му беше насочено към Стария. Но го видя. Обърна се към Мери и лицето му пребледня. Посегна към бюрото.
— Стреляй, Сам! — викна Стария.
Лъчът от пистолета ми попадна в краката му и тялото рухна на пода. Лошо попадение — бях се прицелил в стомаха.
Пристъпих и изритах оръжието от все още стиснатата му ръка. Канех се да му съкратя мъките — човек, изгорен по този начин, е все едно мъртъв, но ще агонизира известно време — но Стария се сопна:
— Не го докосвай! Мери, назад!
Той се приближи внимателно — стъпваше леко като котка. Барнз въздъхна продължително и утихна. Стария леко го докосна с върха на бастуна.
— Шефе — казах аз, — да вземем да си ходим, а?
Без да се обръща, той отвърна:
— Тук не е по-опасно, отколкото другаде. Сградата може да гъмжи от тях.
— Да гъмжи от какво?
— Откъде да зная? От такива като него — той посочи трупа на Барнз. — Трябва да разберем какво представлява.
Мери изведнъж се сепна и възкликна:
— Вижте! Той още диша!
Тялото лежеше по очи и гърбът се повдигаше и спускаше ритмично, сякаш Барнз наистина дишаше. Стария го погледна и го натисна с бастуна си по гърба.
— Сам, ела тук.
Приближих се.
— Съблечи го — продължи той. — Внимателно. Използвай ръкавици.
— Някакъв капан?
— Млъкни! И внимавай!
Догадката на Стария отново се оказа правилна. Струва ми се, че в главата му има вграден компютър, който достига до нужните заключения при минимален брой факти — като тези учени, които по една малка кост могат да възстановят външния вид на динозавър. Сложих ръкавиците; професионални ръкавици — с тях можех да разбърквам вряща киселина и същевременно да разпозная ези от тура на петцентова монета на тъмно. Та, сложих ръкавиците и започнах да обръщам трупа, за да го съблека.
Гърбът му продължаваше да се повдига ритмично. Това не ми хареса — беше прекалено неестествено. Поставих ръка между лопатките му. Човешкия гръб се състои от кости и мускули. Този беше мек и податлив. Рязко отдръпнах ръката си.
Мери безмълвно ми подаде една ножица, която бе взела от бюрото на Барнз. Взех я и разрязах сакото му. Под него имаше тънка риза, а между нея и кожата, от врата до средата на гърба — нещо, което не беше човешка плът. То бе дебело няколко инча и придаваше на тялото леко изгърбен, със закръглени рамене вид.
Нещото пулсираше.
Докато го гледахме, то бавно се спусна надолу по гърба и се скри от погледите ни. Посегнах да сваля ризата, но бастунът на Стария ме удари през пръстите.
— Ти май не знаеш какво искаш — измърморих, разтривайки кокалчетата си.
Вместо да отговори, той пъхна бастуна си под ризата на Барнз и я свали от тялото. Сега нещото се виждаше добре.
Сивкаво, леко прозиращо, на места по-тъмно; безформено — но очевидно живо същество. То се намъкна в пространството между ръката и гръдния кош на Барнз, запълни го и остана там — явно нямаше къде по-навътре да се скрие.
— Горкият — каза меко Стария.
— Ъ! Тази твар?
— Не… говоря за Барнз. Напомни ми да се погрижа да получи орден, когато всичко това приключи. Ако въобще някога приключи — Стария се изправи и започна да се разхожда из кабинета, сякаш напълно бе забравил за нещото, сгушило се под мишницата на Барнз.
Отдръпнах се леко назад и продължих да го наблюдавам с готово за стрелба оръжие. То не можеше да се движи бързо; очевидно не можеше да лети; но не знаех какво можеше да прави. Мери дойде до мен и се притисна до рамото ми като за успокоение. Прегърнах я със свободната си ръка.
На една маса в ъгъла на стаята имаше купчина метални кутии — от тези, в които се съхраняват стереовизионните ленти. Стария взе една, изхвърли лентата от нея и се върна при нас.
— Това май ще свърши работа — той постави кутията на пода близо до съществото и започна да го побутва с бастуна, като се опитваше да го накара да пропълзи в нея.
То обаче се плъзна назад и се скри почти изцяло под тялото. Хванах Барнз за свободната ръка и го преместих настрани; съществото отначало увисна на него, но после тупна на пода. Под вещото ръководство на добрия чичо Чарли, двамата с Мери използвахме бластерите си на най-ниска мощност, за да нагорещим пода около съществото, докато то най-после влезе в кутията. Едва се събра вътре; веднага поставих капака.
— Да вървим, мили мои — Стария взе кутията под мишница.
На излизане той поспря на вратата, сякаш се сбогуваше, а след като излезе, спря пред бюрото на секретарката на Барнз.