Стария помолил президента да настоява за визуална връзка, но съобщенията били предавани през космическа станция „Алфа“, а космическите станции просто не разполагат с достатъчно канали за толкова видеосигнали. Рекстън му заявил:
— Стига си се тревожил. Веднага щом си възвърнем местните релейни станции, момчетата ще се включат в земната ретранслационна мрежа и ще си получиш визуалните потвърждения, на които толкова държиш.
Стария изтъкнал, че тогава щяло да бъде твърде късно. Тогава Рекстън избухнал:
— По дяволите, човече! Да не искаш да оставя хиляди хора да бъдат избити, за да те успокоя от страховете ти?
И президентът го подкрепил.
Сутринта получили визуалните си „потвърждения“. Станциите в централната част на страната продължавали да бълват глупости постарому: „Станете и блъснете със «Слънчевата Мери»“, „закуска със семейство Браун“ и подобни боклуци. Никоя станция не излъчила обръщението на президента, никоя не признала, че нещо се било случило. Докладите от десанта спрели да пристигат още към четири часа, въпреки френетичните призиви на Рекстън. Личният състав на операция „Обратен удар“ престанал да съществува — изчезнал безследно.
Успях да видя Стария едва към единадесет сутринта на следващия ден. Той изслуша доклада ми без коментар и без да ме наругае, което беше още по-неприятно. Готвеше се вече да ме освободи, когато попитах:
— А какво стана с моя пленник? Потвърди ли изводите ми?
— О, той ли? Още е в безсъзнание. Не очакват да оживее.
— Бих искал да го видя.
— Занимавай се с неща, които разбираш.
— Добре… имаш ли нещо за мен?
— По-добре… не, направи следното: разходи се в зоопарка. Ще видиш неща, които хвърлят нова светлина върху откритото от теб в Канзас сити.
— Какво?
— Намери доктор Хоръс, заместник-директора. Кажи му, че аз те изпращам.
Хоръс се оказа симпатичен дребосък, когото човек можеше да обърка с един от неговите бабуини. Той ме прехвърли на специалиста по екзобиология доктор Варгас — същия Варгас, който беше участвал във Втората експедиция до Венера. Той ми показа какво се бе случило. Ако вчера двамата със Стария бяхме отишли на разходка в Националната зоологическа градина, а не в парка, нямаше да е необходимо да ходя чак до Канзас сити. Десетте титанци, които бяхме пленили в Конгреса, плюс другите два на следващия ден били изпратени в зоологическата градина и поставени на човекоподобни маймуни — предимно шимпанзета и орангутани. Без горили.
Директорът разпоредил да ги заключат в болницата за животни на зоопарка. Две от шимпанзетата, Абелард и Елоиз, били поставени в обща клетка, те и преди живеели заедно и пазачите не видели смисъл да ги разделят. Това е поредният пример за психологическата невъзможност да променим мисленето си, когато имаме работа с титанците, пазачите въпреки че знаели какво представляват плужеците, третирали резултата по-скоро като маймуни, отколкото като титанци.
Съседната клетка била заета от семейство болни от туберкулоза гибони, които не били използвани като носители. Между двете клетки нямало връзка; те били разделени една от друга с плъзгаща се преграда с ключалка и всяка клетка била с отделна климатична инсталация. На следващата сутрин преградата била махната и шимпанзетата и гибоните били заедно. Абелард и Елоиз успели по някакъв начин да се справят с ключалката. Смятало се, че тя не може да бъде отключена от маймуна, но никой не помислил, че комбинацията „маймуна плюс титанец“ е способна на много повече.
Пет гибона плюс две шимпанзета плюс два титанеца — резултатът на следващата сутрин бил седем маймуни, възседнати от седем титанеца.
Това било забелязано два часа преди да потегля за Канзас сити, но Стария не е бил уведомен. Ако е знаел това, той е щял да разбере, че Канзас сити е наситен с паразити. Самият аз бих могъл да се досетя. И тогава операция „Ответен удар“ нямаше да се състои.
— Гледах обръщението на президента — каза ми Варгас. — Не бяхте ли вие човекът, който… искам да кажа, който…
— Да, аз бях „човекът, който“.
— Тогава можете да ни разкажете много неща за този феномен.
— Вероятно би трябвало да мога, но всъщност не мога — признах бавно аз.
— Искате да кажете, че докато сте били техен… ъ-ъ-ъ пленник, не сте наблюдавали случаи на размножаване чрез делене?
— Точно така — помислих малко по въпроса. — Поне не помня да съм наблюдавал.
— Доколкото разбрах… ъ-ъ-ъ… жертвите помнят всичко, преживяно от тях?