— Как да ви кажа, и да, и не — опитах се да му обясня странното състояние на ума на един слуга на господарите.
— Може би се е случвало, докато сте спали?
— Не е изключено. Освен съня, има още един промеждутък от време — по-скоро много такива — които ми е трудно да си спомня. Техните директни разговори.
— Директни разговори?
Обясних му и той целият грейна.
— О, имате предвид сливания.
— Не, разговори.
— Говорим за едно и също. Не разбирате ли? Сливане и делене — те се размножават по собствена воля, когато го позволява наличието на носители. Вероятно е необходим един контакт за едно делене; след това, ако съществува възможност за това, паразитът се дели и стават два възрастни паразита. Работа за няколко часа… а може би по-малко.
Ако това беше вярно — а само един поглед върху гибоните можеше да разсее всякакво съмнение — защо тогава разчитахме на доставките в Конституционния клуб? А така ли беше? Не знаех, бях изпълнявал заповедите на господаря и бях виждал само попадналото пред очите ми. Но беше ясно как е бил наситен Канзас сити. С голямо стадо носители под ръка и космически кораб с кутии с паразити наблизо, титанците се бяха размножили до броя на хората.
Нека предположим, че в кораба, приземил се до Канзас сити, е имало хиляди плужека и че те могат да се размножават на всеки двадесет и четири часа.
Първи ден — хиляда плужека.
Втори ден — две хиляди.
Трети ден — четири хиляди.
В края на първата седмица, на осмия ден, ще станат сто двадесет и осем хиляди плужека.
След две седмици — повече от шестнадесет милиона плужека.
Но това бяха само предположения. А ако можеха да се делят по-често? А ако една летяща чиния носеше повече от хиляда плужека? Нека приемем, че е носила десет хиляди, и че се делят на всеки двадесет часа. След две седмици ще станат…
НАД ДВА И ПОЛОВИНА ТРИЛИОНА!!!
Това число просто не ми се побираше в главата; то беше космическо. По цялото земно кълбо нямаше толкова много хора, дори да брояхме и маймуните.
Щеше да се наложи да газим до колене в плужеци и то скоро. Почувствах се още по-отчаян, отколкото в Канзас сити.
Доктор Варгас ме запозна с някой си доктор Макилвейн от Смитсъновия институт. Макилвейн се занимаваше със сравнителна психология и беше автор, както ми каза Варгас, на „Марс, Венера и Земята: Изследване на мотивационните подбуди“. Варгасявно очакваше от мен да се впечатля, но аз не я бях чел. Как можеше човек да изследва мотивацията на марсианците, когато всички те са били измрели много преди ние да слезем от дърветата?
Двамата започнаха да говорят на своя жаргон, а аз продължих да наблюдавам гибоните. След малко Макилвейн ме попита:
— Мистър Нивънс, колко време трае един директен разговор?
— Сливане — поправи го Варгас.
— Разговор — повтори Макилвейн. — Това е по-важният аспект.
— Но, докторе — настоя Варгас, — сливането е способ за обмен на гени, чрез който мутациите се разпространяват сред…
— Антропоцентризъм, докторе! Откъде знаете, че тази форма на живот има гени?
Варгас почервеня и попита нервно:
— Бихте ли предложили еквивалент на гените?
— А за какво ви е? Повтарям ви, докторе, че използвате недоказани аналогии. Единствената обща черта на всички форми на живот е стремежът за оцеляване.
— И за размножаване — не отстъпваше Варгас.
— А ако организмът е безсмъртен и не се нуждае от размножаване?
— Не… Варгас сви рамене и посочи маймуните — Нали знаем, че те се размножават?
— Аз предполагам — отвърна Макилвейн, — че това не е размножаване. Това е един-единствен организъм, който се стреми да заеме повече място в пространството. Но, докторе, глупаво е да допуснете до такава степен да ви погълне идеята за зиготно-гаметния цикъл, че да не мажете да си представите съществуването и на други модели.
— Но в цялата система… започна Варгас.
— Антропоцентризъм, тероцентризъм, солоценризъм — прекъсна го Макилвейн, — всичко това са провинциални подходи. Тези същества може да не са от Слънчевата система.
— Напротив! — намесих се аз. В главата ми присветна образът на спътника Титан и едновременно с това гърлото ми се сви. Но никой не обърна внимание на думите ми.
— Вземете, например, амебата — продължаваше Макилвейн, — една по-опростена и много по-сполучлива форма на живот от човека.
Мотивационната психология на амебата…
Изключих слуха си; свободата на словото може да дава на човек правото да говори за „психологията“ на амебата, но не задължава никого да го слуша.
Те направиха и няколко експеримента, което малко подобри мнението ми за тях. Варгас нареди да вкарат един бабуин с плужек на гърба в клетката с гибоните и шимпанзетата. Веднага щом се появи новодошлият, всички те се събраха в кръг с лица навън и започнаха директни разговори, плужек с плужека.