— Ето, виждате ли? — посочи с пръст Макилвейн. Този контакт им е необходим не за размножаване, а за обмен на информация. Временно разединеният организъм отново се съединява.
Аз бих казал същото, но с по-прости думи: господар, който е бил известно време без контакт с другите, започва директен разговор веднага, щом това е възможно.
— Хипотеза! — изсумтя Варгас. — В момента те нямат възможност да се размножат. Джордж! — той повика шефа на персонала и му заповяда да доведе още една маймуна.
— Малкия Ейб? — попита шефът на персонала.
— Не, нужен ми е някой без паразит. Чакай да видя… доведи Червенокожия.
— За бога, Док, хайде, да не е точно той.
— Нищо няма да му се случи.
— А защо не Сатана? Той и без това си е гадно копеле.
— Добре, побързай.
Доведоха Сатана — едно черно като въглища шимпанзе. На друго място може и да е бил агресивен, но тук не се показа такъв. Щом го вкараха в клетката с другите маймуни, той притисна гръб до вратата и започна да скимти. Сякаш наблюдавахме екзекуция. Стараех се да сдържам нервите си — човек може да свикне с всичко — но историята на маймуната се оказа заразителна, прииска ми се да избягам от тук.
Отначало яздените маймуни само гледаха Сатана, сякаш бяха съдебни заседатели. Това продължи доста дълго. Неговото скимтене премина в тихо стенание и той покри лицето си с лапи. След малко Варгас възкликна:
— Вижте, докторе!
— Какво? Къде?
— Погледнете Луси. Ето там — той посочи с пръст. Луси беше матриарх на семейството гибони. Тя стоеше с гръб към нас, а плужекът върху нея също се бе изгърбил. На горната му част се появи линия с цветовете на дъгата, минаваща през него. Той започна да се дели като яйцеклетка. Процесът завърши след няколко минути. Единият от плужеците се настани на гърба на Луси, а другият тръгна надолу. Тя почти клекна и той се пусна на бетонния под. После бавно запълзя към Сатана. Шимпанзето изхриптя… и се качи нагоре по мрежата чак до тавана на клетката.
Тогава, ако щете вярвайте, те изпратиха отряд да го арестува — два гибона, едно шимпанзе и бабуинът. Свалиха го долу и го положиха по очи на пода.
А плужекът приближаваше.
Когато стигна на два фута от Сатана, той пусна от себе си псевдопод, който започна бавно да се извива напред като кобра. След това рязко се стрелна и се залепи за крака на шимпанзето. Останалите го пуснаха, но Сатана не помръдна.
Титанецът сякаш се придърпа по псевдопода и се вкопчи в крака на маймуната. Оттам запълзя нагоре и щом стигна основата на врата, Сатана седна. Отърси се и се присъедини към останалите!
Варгас и Макилвейн започнаха оживено да спорят; очевидно случилото се не ги трогна. На мен ми идваше да чупя и троша — заради себе си, заради Сатана, заради всички жители на Земята.
Макилвейн твърдеше, че сме станали свидетели на нещо принципно ново за нашите разбирания: разумно същество, което е безсмъртно поради продължаването на неговата персонална идентичност — или може би групова идентичност. Тук самият той не бил сигурен. Предположи, че организмът пазел спомени още от зараждането си като вид. Описа плужеците като четириизмерен червей във време-пространството, отделните части на който са преплетени в един организъм и разговорът стана толкова извънземен, че изгуби смисъла си за мен.
Не че много ме интересуваше; единственият интерес, който проявявах към плужеците, беше да ги убивам.
XX
Колкото и да е учудващо, когато се върнах, Стария беше свободен — президентът бил отишъл да направи обръщение пред тайна сесия на Общото събрание на ООН. Разказах му какво бях видял и споделих мнението си за Варгас и Макилвейн:
— Хлапаци, сравняващи колекциите си от марки. Не разбират сериозността на проблема.
— Не ги подценявай, синко — поклати глава Стария. — Много по-вероятно е изход от кризата да намерят те, а не ние с теб.
— Как ли пък не — казах аз (може да е било и нещо по-остро). — По-вероятно е да оставят плужеците да избягат.
— Разказаха ли ти за слона?
— Какъв слон? Те почти нищо не ми разказаха; говореха само помежду си.
— Ти не разбираш интереса на учения към работата му. Що се отнася до слона, една от маймуните с ездач успяла някак да се измъкне. Сплесканото й тяло било открито в клетката на слоновете, а един от тях липсвал.
— Искаш да кажеш, че в момента на свобода се разхожда слон с паразит? — в главата ми се появи ужасна картина: нещо като танк с кибернетичен мозък.