— Слоница — поправи ме Стария. — Открили са я в Мериланд; спокойно дъвчела зеле сред полето. Без паразит.
— А къде е отишъл той? — неволно се огледах наоколо.
— От съседното село било откраднато дуо. Смятам, че паразитът вече е на запад от Мисисипи.
— Някой да липсва?
— Откъде да зная, нали живеем в свободна страна — сви рамене той. — Хубавото поне е това, че титанците не могат да се скрият върху носители извън червената зона.
Последната реплика на Стария ме накара да помисля върху нещо, което бях видял в зоологическата градина и на което не бях обърнал достатъчно внимание. Каквото и да беше, то продължаваше да ми се изплъзва. Стария продължи:
— Необходими бяха драстични мерки, за да приложи заповедта за голите гърбове! Имаше много възражения от морално естество, да не говорим за Националната асоциация на производителите на дрехи.
— Ъ?
— Човек може да си помисли, че се опитваме да продадем дъщерите им в бордеите на Рио. Идва някаква делегация, която се нарече „Майки на републиката“ или нещо такова.
— Губили са времето на президента за такова нещо в тези времена?
— Макдъно ги пое. Но намеси и мен — Стария се намръщи при този спомен. — Казахме им, че могат да видят президента само ако се съблекат чисто голи. Това ги спря.
Мисълта, която ме беше тревожила, най-после изплува.
— Знаеш ли, шефе, може да се наложи.
— Какво да се наложи?
— Всички да се съблечем чисто голи.
Той захапа долната си устна.
— Накъде биеш?
— Сигурни ли сме, но напълно, че паразитът може да се прикрепя за носителя само в основата на мозъка?
— Би трябвало сам да знаеш.
— Мислех, че зная, но сега не съм така сигурен. Така правеха докато бях… ъ-ъ-ъ… с тях. — Разказах му с подробности какво се бе случило с бедния Сатана и плужека, който се беше качил върху него. — Маймуната започна да се движи веднага щом онази твар достигна до долната част от гръбнака й. Те явно предпочитат да са близо до мозъка, но биха могли да се скрият в нечии панталони и само да протегнат псевдопод до края на гръбначния стълб на човека.
— Хм… помниш ли, синко, когато претърсвахме всички в Отдела, как ви накарах да се съблечете до шушка. Това не беше случайно.
— Прав си бил. Те може да са способни да се захващат навсякъде по тялото. Виж самият ти с какви панталони ходиш. Ако плужекът се скрие вътре, просто ще изглеждаш с малко по-голям задник.
— Искаш да ги събуя ли?
— Имам по-добра идея: сега ще видиш „хватката от Канзас сити“.
Шегувах се, но само на думи, а не и в действията си. Стиснах го силно по задника, за да се убедя, че е чист. Той понесе проверката с достойнство и не пропусна да провери и мен по същия начин.
— За съжаление — оплака се той, след като седна, — не можем да се разхождаме по улиците и да опипваме жените по тези места. Няма да стане.
— Ако не, ще се наложи всички да се съблекат чисто голи — изтъкнах аз.
— Първо ще проведем няколко експеримента.
— Как?
— Нали си виждал онези метални брони за главата и гърба? От тях няма голяма полза, освен да създават чувство на сигурност у тези, които ги носят. Ще кажа на доктор Хоръс да сложи една такава броня на маймуна, за да останат голи само крайниците й ще видим как ще постъпи плужекът. Ще променяме и покритите места на тялото.
— М-да. Но не използвай маймуни, шефе.
— Защо не?
— Ами… прекалено много приличат на хората.
— По дяволите, момче, не можеш да направиш омлет…
— … без да счупиш яйца, зная. Но това не значи, че трябва да ми харесва.
XXI
През следващите няколко дни изнасях лекции пред шапкари от Пентагона, отговарях на глупави въпроси от типа „какво обядват титанците“, обяснявах как трябва да се постъпи с човек, който е бил обладан. Минавах за „експерт“, но по-голяма част от слушателите ми изглеждаха убедени, че познават много по-добре от мен плужеците.
Титанците продължаваха да държат червената зона, но не можела да се измъкнат от нея незабелязани — или поне така се надявахме. А ние не можехме да нахлуем в тяхната територия, защото всеки плужек държеше по един човек като заложник. От ООН нямаше никаква полза. Президентът бе поискал режим „Гол гръб“ в глобален мащаб, но те само хъмкали и мънкали и накрая назначили комисия, която да разследва случая. Истината е, че просто не са ни повярвали. Това беше голямото предимство на врага — човек вярва в пожара едва когато той обхване и собствената му къща.
Някои народи бяха в безопасност, поради специфичните си обичаи. Финландец, който поне през ден не влиза в сауната с приятелска компания, веднага би предизвикал подозрения. Японците също нямаха нищо против голотата. Южните морета, както и големи части от Африка, бяха в относителна безопасност. Французите бяха много ентусиазирани спрямо нудизма — поне през уикендите — още от Третата световна война. В такива страни плужекът би видял доста зор, докато се скрие. Но там, където табуто върху голотата все още означаваше нещо, паразитът можеше да остане незабелязан, докато носителят му не започне да смърди. Става дума за самите Съединени щати, Канада, Англия — особено Англия.