— А бе вие нямате ли си работа? Я идете да се напиете!
— Мисля, че предложението не е за изхвърляне — каза друг от тълпата.
Хванах Мери за ръката и я напъхах в едно такси. Едва тогава проговорих отново:
— Добре, защо не искаш? Кажи ми причините?
— Защо да се женим, Сам? Твоя съм, не ти е нужен договор.
— Защо ли? Ами защото те обичам, по дяволите!
Тя помълча известно време; помислих, че съм я обидил. Когато заговори, едва я чух:
— Не беше споменавал това досега, Сам.
— Нима? Трябва да съм ти го казал.
— Не, сигурна съм, че не си. Защо?
— Ами, не зная. Вероятно по недоглеждане. Не съм много сигурен какво означава думата „обичам“.
— Нито пък аз — отвърна нежно тя, — но ми харесва да го чуя от твоята уста. Кажи го пак, моля те.
— Ъ? О’кей. Обичам те. Обичам те, Мери.
— О, Сам.
Тя се притисна в мен и започна да трепери. Прегърнах я.
— А ти?
— Аз ли? О, аз те обичам, Сам. Обичам те още откакто…
— Откакто какво?
Очаквах да каже, че се е влюбила в мен, когато заех мястото й на проекта „Разпит“, но тя каза:
— Обичам те, откакто ме удари.
Е това ако е логика!
Шофьорът бавно кръжеше над крайбрежието на Кънектикът; наложи се да го събудя, за да кацнем в Уестпорт. Веднага отидохме в кметството. Отидох до гишето „Бюро санкции и лицензи“ и попитах чиновника:
— Тук можем ли да се оженим?
— Ако желаете — отвърна той. — Разрешителните за лов са наляво, за кучета — надясно. Тук е златната среда… поне така се надявам.
— Добре — казах официално аз. — Бихте ли оформили документите ни?
— Разбира се. Всеки трябва да се ожени поне веднъж; така казва жена ми. — Той извади формуляр. — Кажете серийните си номера, ако обичате.
Казахме ги.
— Така… някой от вас има ли сключен брак в друг щат? — Нямахме; той продължи: — Сигурни ли сте? Ако имате, а не ми кажете, за да го отбележа в договора, той става невалиден.
Отново му казахме, че нямаме сключени други бракове. Той продължи:
— Срочен, подновяващ се или доживотен? Ако е за повече от десет години, таксата е като за доживотен; ако е за по-малко от шест месеца, можете да попълните краткия формуляр от вендомашината до стената.
— За цял живот — каза с тих глас Мери.
Чиновникът явно се изненада.
— Госпожице, сигурна ли сте, че знаете какво правите? Договорът с клауза за автоматично подновяване е също толкова траен, колкото и доживотния, а при него няма да се налага да ходите в съда, ако промените решението си.
— Чухте какво каза дамата! — намесих се аз.
— О’кей, о’кей… едната страна, по взаимно съгласие или обвързващ?
— Обвързващ — казах аз и Мери кимна.
— Обвързващ — съгласи се той и го въведе в клавиатурата. — А сега същността на договора: кой ще плаща и колко? Заплата или дарение?
— Заплата — отвърнах аз; не притежавах достатъчно за дарение.
— Никакво плащане — каза твърдо Мери.
— Ъ? — хлъцна чиновникът.
— Никакво — повтори тя. — Договорът не е финансов.
Чиновникът окончателно се обърка.
— Госпожице, не вършете глупости — каза назидателно той. — Чухте, че господинът е склонен да постъпи както трябва.
— Не!
— Няма ли да е по-добре да се посъветвате с адвоката си, преди да предприемете такава стъпка? Във фоайето има обществен комуникатор.
— Не!
— Проклет да съм, ако разбирам за какъв дявол ви е необходим този договор!
— И аз не съм наясно — осведоми го Мери.
— Нищо не разбирам!
— И не трябва. Запишете, както ви казах: „Без плащане“.
Чиновникът с безпомощен вид се наведе над клавиатурата. Накрая каза:
— Мисля, че това е всичко — и започна монотонно да нарежда: — Заклевате-ли-се-тържествено-че-гореизброените-факти-отговарят-на-истината-доколкото-ви-е-известно-и-че-влизате-в-този-съюз-доброволно-неповлияни-от-наркотици-или-други-незаконни-стимулатори-и-че-не-съществуват-никакви-премълчани-от-вас-обстоятелства-или-каквито-и-да-е-законови-пречки-за-сключването-и-регистрирането-на-този-договор?
Да, заклеваме се; да, отговарят; не, не сме повлияни; не, не съществуват.
Той извади листа от принтера.
— А сега поставете тук отпечатъци от палците си. О’кей, ще ви струва десет долара, включително федералната такса.
Платих. Той постави листа в копирната машина, натисна бутона и обяви:
— Копията ще бъдат изпратени на адресите, съответстващи на серийните ви номера. А сега… каква церемония желаете? Може би ще успея да ви помогна.
— Не искаме религиозна церемония — каза Мери.
— Тогава разполагам точно с това, което ви е необходимо — стария доктор Чамли. Никакви секти. Най-добрият стереосъпровод в града, всичките четири стени и оркестър в пълен състав. Цялата церемония, обредите за плодородие и всичко, но с достойнство. И най-важното: няколко бащински съвета за младоженците. Ще ви накара наистина да се почувствате женени.