— Не — този път го казах аз.
— О, недейте така! — каза чиновникът. — Помислете за дамата. Ако се придържа към това, за което току-що се закле, да няма да има никаква друга възможност. Всички момичета държат на сватбената церемония. Говоря ви искрено — моята комисионна и без това е малка.
— Можете да ни ожените, нали? — казах аз. — Направете го и да свършваме с това!
— Не знаехте ли? — изненада се той. — В този щат хората се женят сами. Вече сте женени, още откакто поставихте отпечатъците върху договора.
— О! — възкликнах аз. Мери не каза нищо и излязохме. Наех едно дуо от платформите за излитане северно от града — десетгодишна морга, но с пълна автоматика, което щеше да свърши работа. Заобиколих града по околовръстния маршрут, прелетях над Манхатънския кратер и превключих на автопилот. Бях щастлив, но ужасно нервен… а после Мери ме прегърна. Доста по-късно чух бипкането на радиомаяка на моята колиба; освободих се от обятията й и приземих колата.
— Къде сме? — попита сънено Мери.
— В хижата ми в планината.
— Не знаех, че имаш хижа в планината. Мислех, че отиваме в моя апартамент.
— Какво? Да рискувам с онези мечи капани? Всъщност, хижата не е моя — наша е.
Тя отново ме целуна и познайте колко сполучливо кацнах. Мери изскочи навън, докато аз кодирах контролното табло. Настигах я пред колибата.
— О, скъпи, тя е чудесна!
— Голяма работа е Адирондак — съгласих се аз. Слънцето почти залязваше и приглушеният блясък на лъчите му придаваше на пейзажа дълбочина, сякаш беше стереоизображение. Тя го погледна и каза:
— Да, да… но аз говорех за твоя… нашата хижа. Хайде да влезем вътре.
— Готово — съгласих се аз, — но тя си е просто обикновена барака.
Така си и беше; нямаше дори вътрешен басейн. Нарочно я държах така — не исках като дойда в нея, да заваря там част от града. Беше построена от стандартната комбинация метал-фибростъкло, но отвътре я бях облицовал с дулослоб, който изглежда като истинско дърво. Вътрешността на хижата също бе обикновена. Голяма всекидневна с истинска камина, дебел килим и множество ниски столчета. Цялото оборудване — „Компакто специал“ — се намираше в основите й: климатична инсталация, електрозахранване, система за почистване, аудиотехника, водоснабдяване и канализация, радиационни датчици и сервоустройства — всичко, с изключение на фризера и останалото кухненско оборудване, се намираше под земята. Дори стереоекраните не се забелязваха, като бяха изключени.
— Почти пълна имитация на дървена барака с водопровод.
— Мисля, че е прекрасна — каза сериозно Мери. — Не бих желала нещо помпозно.
— Само ти и аз, двамата.
Набрах кода на ключалката и вратата се разтвори, разделяйки се на две части. Мери веднага се шмугна вътре.
— Хей! Върни се! — извиках аз. Тя се върна.
— Какво има, Сам? Нещо лошо ли сторих?
— Сега ще видиш — издърпах я малко по-назад, вдигнах я на ръце и я пренесох през прага. Вътре я целунах и я пуснах. — Ето така. Сега влезе както трябва в новия си дом.
Осветлението се включи автоматично при влизането ни. Тя се огледа наоколо, после се обърна към мен и обви ръце около врата ми.
— О, скъпи, скъпи! — След известно време се пуснахме и тя започна да разглежда хижата отвътре. — Сам, ако беше моя, щеше да бъде построена по абсолютно същия начин.
— Има само една баня — извиних се аз. — Какво да се прави, полеви условия.
— Няма значение. Дори се радвам, сега зная, че не си водил никоя от онези жени тук.
— Какви жени?
— Много добре знаеш. Ако беше планирал да използваш това място за любовно гнездо, щеше да се погрижиш за втора баня и тоалетна.
— Много ги разбираш тези работи.
Тя не отговори и влезе в кухнята. Чух възбудения й писък и попитах: „Какво има?“. Последвах я.
— Не очаквах да открия истинска кухня в едно ергенско жилище.
— Нима мислиш, че съм лош готвач? Исках хубава кухня и си я купих.
— Много се радвам. Сега ще ти приготвя вечеря.
— Заповядай; кухнята е твоя. Но не искаш ли да вземеш един душ? Можеш да минеш първа през банята. Утре ще поръчам каталог и ще си избереш баня по твой вкус. Веднага ще ни я докарат.
— Ти се изкъпи първи — каза тя. — Искам да започна с готвенето.
С Мери си допаднахме в семейния живот така, сякаш бяхме женени от години. Не, не искам да кажа, че меденият ни месец протече скучно или че нямаше какво ново да научим един за друг… просто вече знаехме всичко необходимо, за да живеем като съпрузи. Особено Мери.