— Но вече е късно през нощта, страхувам се да не го нападне някоя лисица. Ще отида да го повикам, скъпи, нали нямаш нищо против? — тя се насочи към вратата.
— Облечи нещо — спрях я аз. — Навън сигурно е хладно.
Тя се върна в спалнята и излезе от там по пеньоара, който й бях купил в селото. Отиде до вратата, а аз сложих дърва на огъня и влязох в кухнята. Докато се опитвах да измъдря някакво меню, чух гласа й:
— Хайде, лошо коте! Мама се тревожи.
Извиках:
— Вкарай го вътре и затвори вратата… И внимавай с пингвините!
Тя не отговори и не чух вратата да се затваря, затова се върнах във всекидневната. Тя точно влизаше и Пират не беше с нея. Отворих уста, но погледнах очите й и видях там неописуем ужас. Викнах: „Мери!“ и си втурнах към нея. Тя явно ме видя и се обърна към вратата с отсечени, неловки движения. Видях гърба й.
Под пеньоара имаше гърбица.
Не зная колко време съм стоял безпомощен — вероятно част от секундата, но ми се стори безкрайно. Скочих и хванах ръцете й. Тя ме погледна, очите й вече не бяха кладенци, пълни с ужас — бяха мъртви.
После ме ритна с коляно в слабините.
Извъртях се и успях да избегна най-лошото. Човек обикновено не обезврежда опасен враг, като го хваща за ръцете… но това беше моята жена. Не можех просто да я убия.
Плужекът обаче нямаше подобни скрупули по отношение на мен. Мери — или той — ме нападна с всички сили, а аз трябваше да използвам умението си, за да не я убия. Трябваше да внимавам и тя да не ме убие — а също и да убия плужека — и да не му позволя да се прехвърли върху мен, защото тогава и Господ не би могъл да спаси Мери.
Освободих едната си ръка и я ударих по брадичката. Тя сякаш не усети. Тогава се опитах с ръце и крака да я обхвана в мечешка прегръдка, която да я обездвижи, без да я нарани. Паднахме на пода, тя върху мен. Заврях глава в лицето й, за да не ме хапе.
Задържах я така с върховно усилие на мускулите. Опитах се да я парализирам чрез натискане на нервните центрове, но тя знаеше кои са ключовите места не по-зле от мен. Добре, че аз самият се опазих да не бъда парализиран.
Оставаше само още едно средство — да смачкам самия паразит… но знаех какъв ефект имаше това върху носителя. Можеше да я убие; със сигурност щеше да я нарани ужасно. Исках да я приведа в безсъзнание и после внимателно да махна от гърба й плужека, преди да го убия… да го прогоня с горещина или с леки удари.
Да го прогоня с горещина…
Нямах много време за разработване на идеята — тя захапа ухото ми. Сграбчих плужека с дясната си ръка.
Нищо не се случи. Паразитът се оказа покрит с твърда кожена обвивка; все едно бях стиснал добре надута футболна топка. Мери рязко се дръпна, когато докоснах плужека и отнесе между зъбите си част от ухото ми, но го нямаше превиващия костите спазъм — паразитът остана жив и здрав. Опитах да провра ръка под него, но той сякаш беше залепен с вакуум; не успях да го помръдна.
Междувременно понасях териториални загуби. Завъртях се отгоре и се изправих на колене, без да пускам Мери от прегръдката си. Тази маневра освободи краката й, което беше зле, но някак успях да я положа на коляно, да я вдигна и да я затътря към камината.
За малко да я изпусна; тя се мяташе и дереше като пума. Все пак успях да стигна, хванах я за косата и бавно наведох раменете и към огъня.
Исках само да поопърля малко паразита, за да го принудя да се пусне от гърба на Мери. Но тя се дърпаше толкова силно, че се подхлъзнах и паднах. Ударих главата си в стеничката на камината. Мери падна по гръб върху горящите въглища, изкрещя и веднага скочи, като повлече и мен. Изправих се на крака, все още замаян от удара и видях, че тя лежеше припаднала на пода. Косата й — красивата й коса — гореше.
Също и пеньоарът. Заудрях ги с ръце, за да потуша пламъците. Плужекът вече не беше на гърба й. Огледах се и го видях на пода до камината… а Пират го душеше с нос. Изкрещях:
— Пират! Махни се от там! Престани!
Той вдигна глава и ме погледна въпросително. Продължих да гася пламъците по Мери, докато се убедих, че вече не гори нищо. След това я оставих; нямаше време дори да проверя дали е жива. Трябваше да взема лопатката от камината — не смеех да докосна тварта с голи ръце. Обърнах се да я взема.
Но плужекът вече не беше на пода; бе възседнал Пират. Котаракът лежеше с разперени настрани крака, а паразитът се наместваше на гърба му. Спуснах се към Пират и го хванах за задните крака точно когато той направи първите си управлявани от плужека движения.
Да държиш побесняла котка с голи ръце е в най-добрия случай безумие; да я овладееш управлявана от титанец — просто невъзможно. Отново забързах към камината, а Пират дереше ръцете и краката ми на всяка крачка. Въпреки неговите буйствания и писъци го поставих над огъня, като допрях паразита до жарта. Неговата козина и моите ръце също се запалиха, но плужекът пусна Пират и тупна сред пламъците. Извадих котарака от камината и го положих на пода. Той вече не се съпротивляваше. След като се убедих, че козината му вече не гори, се върнах при Мери.