Тя беше още в безсъзнание. Отпуснах се на пода до нея и безпомощно заплаках.
Час по-късно вече бях направил за Мери всичко, което можех. Косата от лявата й страна я нямаше, а гърбът и раменете й бяха обгорени. Но пулсът й беше стабилен и дишането ритмично, макар и забавено и се надявах, че не е изгубила много вода. Превързах раните й. Държа в хижата всичко необходимо за една малка аптека и й бих инжекция с приспивателно. После се заех с Пират.
Той лежеше на мястото, където го бях оставил и изглеждаше зле. Беше обгорен много повече от Мери, а вероятно бяха пострадали и белите му дробове. Помислих, че е мъртъв, но той леко повдигна глава, щом го докоснах.
— Съжалявам, приятелю — прошепнах аз. Стори ми се, че той измяука в отговор.
Направих за него същото, както за Мери, но не посмях да му дам приспивателно. След това отидох в банята, за да се погрижа и за себе си.
Ухото беше спряло да кърви и реших да не му обръщам внимание. Безпокояха ме ръцете. Поставих ги в гореща вода и изревах. После ги изсуших със струя въздух и това също беше болезнено. Не ми идваше на ума как да ги превържа, а освен това се нуждаех от тях.
Накрая изсипах по около унция гел срещу изгаряне в чифт пластични ръкавици и ги надянах. Гелът съдържаше обезболяващо средство и така вече се търпеше. Отидох до стереофона и позвъних на лекаря в селото. Обясних му какво се бе случило и какво съм направил и го помолих да дойде незабавно.
— През нощта? — удиви се той. — Сигурно се шегувате.
Казах, че съвсем определено не се шегувам.
— Не ме молете за невъзможното, човече — отвърна той. — Вашият случай е четвъртия в района за тази нощ. Никой не излиза навън по тъмно. Рано сутринта ще дойда да прегледам жена ви.
Казах му да отиде на майната си рано сутринта и прекъснах връзката.
Пират умря малко след полунощ. Погребах го веднага, за да не види Мери трупа. Копането разрани ръцете ми, но той не се нуждаеше от кой — знае колко голяма дупка. Сбогувах се с него и се върнах в хижата. Мери спеше спокойно. Донесох един стол до леглото и седнах да бдя над съня й. От време на време може и да съм позадрямвал, не съм сигурен.
XXIII
На разсъмване Мери започна да се мята в леглото и да стене. Поставих ръка на челото й.
— Спокойно, мила, спокойно. Всичко е наред. Сам е тук.
Тя отвори очи и за момент в тях се четеше същия ужас, като снощи. После ме видя и се успокои.
— Сам! О, скъпи, сънувах един ужасен, ужасен сън!
— Всичко е наред — повторих аз.
— Защо носиш ръкавици? — тя видя собствените си превръзки и каза отчаяно: — Значи не е било сън!
— Да, скъпа моя, не беше сън. Но сега всичко е наред — аз го убих.
— Уби го? Сигурен ли си, че е мъртъв?
— Напълно.
— Ох. Ела, Сам. Прегърни ме.
— Ще те заболят раменете.
— Прегърни ме!
Направих го, като се опитах да внимавам с раните от изгарянията. След малко тя спря да трепери.
— Прости ми, скъпи. Аз съм просто една слаба жена.
— Трябваше да видиш на какво приличах аз, когато ме спасиха от паразита.
— Нали видях. А сега ми разкажи какво се случи снощи. Последното, което помня, е, че се опитваше да ме натикаш в камината.
— Виж, Мери, нямаше какво друго да направя. Трябваше по някакъв начин да сваля това нещо от гърба ти!
— Зная, мили, зная… и ти благодаря за това! С цялото си сърце ти благодаря! Отново ти дължа всичко.
И двамата заплакахме. Издухах носа й и продължих:
— Ти не отговори, когато те повиках, затова се върнах във всекидневната и ти беше там.
— Спомням си. О, скъпи, съпротивлявах се толкова упорито!
— Зная, направи опит да се противопоставиш. Но как би могла? След като те докопа плужекът, няма начин да се бориш с него.
— Да, изгубих борбата… но поне се опитах.
По някакъв начин Мери беше успяла да противопостави волята си на паразита. Това всъщност не може да бъде направено. Зная го. Имам чувството, че ако Мери не беше успяла да устои на плужека за известно време, колкото и малко да е било то, щях да изгубя борбата с нея, защото тогава тя щеше да има предимството да нападне първа.
— Трябваше да взема фенерче, Сам — продължи тя. — Но не ми е идвало на ум, че трябва да се страхувам и тук. — Кимнах; мястото наистина беше безопасно, като под одеялото или в прегръдката на любимия. — Пират дойде веднага. Не видях тварта, докато не я докоснах. А тогава беше твърде късно. — Тя седна. — Къде е Пират, Сам? Добре ли е? Повикай го.