— А превръзките? — усъмни се първият.
— Тя бе лошо обгорена — казах аз. — Не виждате ли?
Той погледна със съмнение дебелия куп превръзки, които непохватно бях поставил и каза:
— Хм… ако наистина е била обгорена.
— Разбира се, че беше обгорена! — усещах, че аргументите ми не са особено убедителни; държах се като класическия съпруг, действащ неразумно, когато е замесена жена му. — По дяволите, погледнете косата й! Мислите ли, че би съсипала такава коса, само за да ви заблуди?
— Те са способни и на това — каза мрачно ченгето.
По-търпеливият рече:
— Карл е прав. Съжалявам, госпожо, но ще трябва да видим какво има под тези бинтове.
— Не можете да постъпвате така! — развълнувах се аз. Точно отиваме на лекар. Вие…
— Помогни ми, Сам — каза просто Мери.
Млъкнах и започнах да развивам бинтовете от единия край; ръцете ми трепереха от гняв. След малко по-възрастният подсвирна и каза:
— Според мен стига. Ти как мислиш, Карл?
— Прав си, Скай. За Бога, момиче, какво е станало с теб?
— Разкажи им, Сам.
Разказах им. Накрая по-възрастното ченге рече:
— Пак добре сте се отървали… Не искам да ви обидя, госпожо. Значи и котки, а? Знаех за кучета и коне. Но човек не би помислил, че обикновена котка може да носи паразит — лицето му се помрачи. — В къщи имаме котка и сега ще трябва да се отървем от нея. Това няма да се хареса на децата.
— Съжалявам — съчувствено каза Мери.
— Настъпиха трудни времена за всички… О’кей, приятели, можете да си вървите.
— Почакайте малко — каза първият. — Скай, ако дамата тръгне по улиците с тези превръзки, почти сигурно ще я застреля някой доброволец.
— Прав си — по-възрастният замислено поглади брадичката си. — Ще трябва да ви повикаме патрулна кола.
Което и направиха. Отбихме се да платя наема за развалината, с която бяхме пътували до хижата и обратно и след това отидохме до входа на Мери. Той беше в един хотел; минаваше се през частен асансьор. Изпратих я до там, за да избегнем излишни обяснения и след като тя слезе едно ниво под най-долното, изписано по копчетата на асансьора, се качих обратно. Изкушавах се да вляза с нея, но Стария беше заповядал да мина през К-5.
Изкушавах се и да си обуя шортите. В патрулната кола и по време на краткия преход до асансьора, заобиколени от полицаи, за да не бъде Мери застреляна, това не ми бе направило голямо впечатление… но не можех спокойно да се изправя пред света сам — без гащи.
Тревогите ми се оказаха напразни. Краткото разстояние, което изминах, се оказа достатъчно, за да разбера, че още един древен обичай на човечеството бе преминал в небитието. Повечето мъже носеха ивици плат като ченгетата, но аз далеч не бях единственият, разхождащ се само по обувки. Запомних много добре един от хората, които видях; той се бе облегнал на един стълб и следеше минувачите с хладен поглед. Носеше само сандали и лента с буквата „Д“ на лявата ръка… а в дясната държеше полицейски бластер „Оуенс“. Видях още трима като него и се зарадвах, че съм чисто гол.
Малко от жените бяха съвсем без дрехи, но останалите не носеха кой — знае какво: тънки сутиени, прозрачни гащи — нищо, което би могло да скрие плужек. Повечето жени щяха да изглеждат по-добре в тоги. Това бе първото ми впечатление, но скоро престанах да им обръщам внимание. Грозните тела не са по-забележими от грозните таксита, например; окото просто свиква с тях. Така беше с всички; никой на улицата не изглеждаше заинтересован от гледката на околните. Кожата си е кожа и какво от това?
Пуснаха ме при Стария, без да ме бавят и секунда. Той ме погледна и изръмжа:
— Много закъсня.
— Къде е Мери? — попитах в отговор.
— В лазарета; лекуват я и диктува доклада си. Дай да ти видя ръцете.
— Благодаря, ще ги покажа на доктора. Какво ново?
— Ако си беше направил труда поне веднъж да гледаш новините, щеше да разбереш „какво ново“ — сопна ми се той.
XXIV
Радвам се, че не бях гледал новини, защото в противен случай меденият ни месец щеше да свърши, преди още да е започнал. Докато двамата с Мери сме си обяснявали колко много се обичаме, войната е била почти загубена. Подозрението ми, че плужеците могат да се прикрепят за коя да е част на човешкото тяло и да контролират своя носител, се оправдало. Било е доказано експериментално още преди ние с Мери да излетим за планината, но докладът не бе стигнал до мен. Предполагам, че Стария е знаел; за президента и останалите важни клечки съм сигурен.
Съответно режим „Загар“ трябвало да замени режим „Гол гръб“ и всички да се съблекат до шушка.