Да, ама не! Информацията все още се водела „строго секретна“, когато започнали Скрантънските бунтове. Не ме питайте защо; правителството си е изработило лошия навик да засекретява всичко, за което нашите премъдри държавници и бюрократи решат, че не сме достатъчно зрели да го знаем — политиката „мама знае най-добре, бебчо“. Скрантънските бунтове би трябвало да убедят и малоумен, че плужеците свободно се разхождат в зелената зона, но дори те не довели до режим „Загар“.
Фалшивата въздушна тревога е била обявена, доколкото разбрах, на третия ден от нашия меден месец; на властите им било нужно доста време, за да осъзнаят какво става, макар според мен да е очевидно, че осветлението във всички убежища не може едновременно да се повреди от само себе си. Самата мисъл за това ме ужасява — всички тези хора, скупчени в тъмнината и чакащи стигнал за отбой, а зомбитата се разхождат сред тях и им лепят плужеци по гърбовете. В някои бомбоубежища „привличането“ обхванало сто процента.
На следващия ден започнали нови бунтове и страната била обхваната от Ужаса. Движението на доброволците фактически започнало, когато за първи път доведен до отчаяние гражданин извадил оръжие срещу полицай. Това бил Морис Т. Кауфман от Олбъни, а името на полицая е сержант Малкъм Макдоналд. Кауфман бил мъртъв секунда след деянието си, но Макдоналд бързо го последвал в небитието; разярената тълпа го разкъсала на части, заедно с титанеца на гърба му. Но доброволците в сегашния си вид се появили, когато отрядите за противовъздушна отбрана се заели с проблема и сложили ред в организацията им.
Тъй като по време на въздушна тревога те са длъжни да останат над земята, това ги спасило от плужеците. Но те се чувствали отговорни. И сега, ако видите на улицата чисто гол мъж с бластер и бдителен поглед, еднакво вероятно е на лявата му ръка да има лента на противовъздушната отбрана или такава с буквата „Д“. И в двата случая можете да бъдете сигурни, че той ще стреля при всеки необяснен случай на покрито с дреха човешко тяло — първо ще стреля, а после ще разследва.
Докато ми превързваха ръцете, бях въведен в обстановката. Лекарят ми даде малка доза „темпус“ и аз прекарах времето — субективно, около три дни, обективно по-малко от час — в преглеждане на стереоленти през проектор с голяма скорост. Това устройство не е за всеобща употреба, макар в някои колежи да успяват да го внасят контрабандно за сесиите. При работа с него е необходимо да се настрои скоростта на възпроизвеждане към субективното възприятие и да се понижи аудиочестотата, за да се чува и звукът. От това очите се уморяват неимоверно, но уредът понякога е незаменим в моята професия.
Трудно ми бе да повярвам, че са се случили толкова много неща. Кучетата, например. Доброволците убиваха кучетата, още щом ги зърнат. Дори и да не носеха плужек, беше сигурно, че след залез-слънце вече ще носят, ще нападнат някой човек на улицата и титанецът ще смени носителя си в тъмното.
Що за свят е това, да нямаш вяра на кучетата!
Котките явно не бяха използвани; бедният Пират е бил изключение. Но в зелената зона рядко се виждаха кучета през деня. Те се промъкваха от червената зона нощем, пътуваха по тъмно и се криеха преди зазоряване. Понякога стигаха дори до крайбрежията. Човек неволно си припомняше легендите за върколаци.
Разгледах дузина ленти, заснети в червената зона. Те можеха да бъдат разделени на три периода: маскараден, когато плужеците поддържаха илюзията за „нормален“ живот, кратък период на контрапропаганда, в който се опитваха да убедят населението в зелената зона, че правителството е полудяло; и сегашния период на отпадане на всички преструвки.
Според доктор Макилвейн, титанците нямаха своя култура — те паразитираха дори и в тази област или просто се приспособяваха към заварената от тях. Може би той прекалява малко, но те направиха точно това в червената зона. Наложи им се да поддържат основната икономическа активност на своите жертви, защото плужекът също умира, ако носителят му умре от глад. Те въведоха някои нови неща, които ние не бихме използвали — например, използването на ранени или просто „излишни“ хора, като суровина за тор — но в общи линии фермерите си останаха фермери, механиците — механици, а банкерите — банкери. Последното изглежда глупаво, но експертите твърдят, че всяка икономика, основавана на разделението на труда задължително изисква система за счетоводство.
Но те запазиха и човешките развлечения. Нима необходимостта от забавление е универсална? Това, което те си избраха и доразвиха от нашите идеи за развлечение, не говори много добре за нас, макар в някои от въведените от тях „подобрения“ да има известен смисъл — например, на коридите в Мексико те дадоха на бика равен шанс с матадора.