Фактът, че голяма част от слуховете за титанци се оказваха безпочвени, не ги правеше по-малко опасни. Хората предпочитаха да ходят по улицата чисто голи не от ексхибиционизъм, а защото дори разрешените от режим „Загар“ тесни ивици плат предизвикваха у доброволците внимателен втори поглед подозрение, което можеше да доведе до незабавни действия. Бронята, покриваща врата и гърба, вече не се използваше — титанците се бяха научили да я фалшифицират почти веднага, след като първите такива брони влязоха в употреба. Особено ме порази случаят с едно момиче в Сиатъл; то било само по сандали и носело голяма дамска чанта. Доброволец, който явно бил развил шесто чувство за усещане на врага, я проследил и забелязал, че тя никога не изпускала чантата от дясната си ръка, дори когато я отваряла, за да извади пари.
Момичето оживяло; той изгорил ръката й малко над китката. Предполагам, че са й присадили нова — доставката на резервни части за човешкото тяло по това време не беше проблем. Когато доброволецът отворил чантата, плужекът вътре бил още жив, но не за дълго.
Действието на препарата премина веднага след като видях този епизод и аз го споделих със сестрата.
— Не бива да се вълнувате — каза тя. — От това няма никаква полза. А сега, ако обичате, раздвижете пръстите на дясната си ръка.
Докато ги свивах и разпусках, тя помагаше на лекаря, който ме напръска със спрей-кожозаместител обгорените места.
— Слагайте ръкавици за по-груба работа — предупреди ме докторът — и елате на контролен преглед след една седмица.
Благодарих им и се отправих към кабинета на Стария. Пътем разпитах за Мери, но се оказа, че тя бе още в „Козметика“.
XXV
— Наред ли са ръцете? — попита Стария.
— Биват. Изкуствена кожа за една седмица. Утре ще ми присадят и частта от ухото.
Той се раздразни:
— Няма време за присаждане. В „Козметика“ ще ти сложат изкуствено.
— Ухото не е важно — казах аз, — защо да ми слагат изкуствено? Задание с легенда ли?
— Не съвсем… Сега, след като видя „какво ново“, какво ще кажеш за положението?
Не знаех какъв точно отговор очакваше от мен и казах предпазливо:
— Не е добро. Всеки следи всички. Все едно сме в Русия.
— Хм… като стана дума за Русия, къде мислиш, е по-лесно да проникне и се установи един агент: в Русия или в червената зона? Кое от двете би предпочел?
— Какво искаш да кажеш? — погледнах го подозрително аз. — Откога взе да позволяваш на агентите сами да си избират задания?
— Помолих за професионалното ти мнение.
— М-м-м… Не разполагам с достатъчно данни. Плужеците завладели ли са Русия?
— Точно това искам да разбера — отвърна той.
Внезапно разбрах, че Мери бе права — агентите не трябва да се женят.
— По това време на годината — започнах предпазливо аз, — мисля, че бих предпочел да проникна през Кантон. Освен ако не си предвидил спускане с парашут?
— Защо мислиш, че смятам да те пратя там? Можем да разберем всичко много по-лесно и бързо в червената зона.
— Ъ? — хлъцнах аз.
— Разбира се. Ако заразата е обхванала и други континенти, всеки титанец в червената зона ще го знае. Защо трябва да обикаляш половината свят?
Отказах се от току-що разработения план да пътуваме като индийски търговец със своята жена и помислих върху последните му думи. Може би… може би…
— Как, по дяволите, бих могъл да проникна в червената зона? — попитах. — Да нося на гърба си пластмасова имитация на плужек ли? Ще бъда разкрит още при първия опит за директен разговор.
— Не бъде такъв пораженец. Четирима агенти вече отидоха там.
— А върнаха ли се?
— Е, още не са.
— Да не би да смяташ, че името ми вече стои прекалено дълго във ведомостта на заплатите?
— Смятам, че другите използваха погрешна тактика…
— Очевидно!
— Номерът е да успееш да ги убедиш, че си предател. Как ти се струва това?
Идеята беше толкова умопомрачителна, че не можах да отговаря веднага. Накрая избухнах:
— Защо да не започнем с нещо по-лесно, за загрявка? Панамски сводник, например? Или да взема да обезглавя стотина души — да навляза постепенно в ролята?
— Успокой се — каза той. — Идеята може да ти се вижда непрактична, но мисля, че би се справил. Имаш повече опит с тях, отколкото кой да е друг агент. Трябва да си починеш малко, а и да минат изгарянията по пръстите ти. Или може би ще е по-добре да те пуснем някъде край Москва, за да видиш всичко с очите си? Помисли. Имаш на разположение ден-два.
— Е, и на това сме благодарни. — Смених темата: — А какво си решил за Мери?
— Защо не се занимаваш със собствените си дела?