— Много добре, сър. Обещавам.
— Имало едно време група хора, нека ги наречем култ, които си спечелили лоша слава сред останалата част от човечеството.
— Зная. Цитманите.
— Откъде разбра? Мери ли ти каза? Не, това не може да бъде — самата тя не го знаеше.
— Не, не е тя. Сам се досетих.
Той ме погледна с необичайно уважение:
— Май съм те подценявал, синко. Та, както каза ти, цитманите. Мери е живяла сред тях като малка, в Антарктида.
— Чакай малко — прекъснах го аз. — Те са напуснали Антарктида през… — зъбните колела се зацепиха и необходимото число се появи на бял свят, — … през 1974 година.
— Точно така.
— Но в такъв случай, Мери е около четиридесетгодишна!
— Това притеснява ли те?
— Не, но тя не е на тази възраст.
— Е, и не е. Календарната й възраст е около четиридесет години. Биологически е в средата на двадесетте. А субективно е още по-млада, защото няма съзнателни спомени за нищо през 1990 година.
— Какво искаш да кажеш? Това, че не си спомня, го разбирам — тя не иска да си спомня. Но останалите ти думи?
— Добре ме чу. Тя е на толкова години, на колкото е, защото… нали видя помещението в кораба, където тя започна да си спомня? Прекарала е над десет години в анабиоза в резервоар, подобен на онзи.
XXVIII
С възрастта не ставам по-глупав и издръжлив; напротив. Мисълта, че моята Мери е плавала в тази изкуствена утроба ни жива, ни умряла, а консервирана като скакалец в туршия, ми дойде твърде много.
— Съвземи се, синко — чух гласа на Стария. — Тя е наред.
— Продължавай — казах аз.
Историята на Мери бе проста, макар и загадъчна.
Тя била открита в блатата край Кайзервил — на северния полюс на Венера. Малко момиче, което не можело да разкаже нищо за себе си и знаело само името си — Алюкер. Никой не обърнал внимание на странното име, пък и дете на нейната възраст не можело да бъде свързано с краха на цитманитите — корабът с доставки, който кацнал край тяхната колония „Нов Цион“ през 1980, не открил нито един оцелял. Десет години време и над двеста километра джунгла делели откритото край Кайзервил дете и наказаните от Бога колонисти от „Нов Цион“.
Появяването на кой — знае откъде взело се дете на Венера през 1990 било твърде невероятно, но наблизо нямало някой с достатъчно ум, за да се заинтересува от това. В Кайзервил живеели миньори, проститутки, няколко представители на „Двупланетната корпорация“ и толкова. А ежедневното копане на радиоактивна тиня от блатата не оставя много енергия за размишления.
Тя растяла, като използва за играчки покерните жетони и наричала всяка жена наоколо „мамо“ или „лельо“. Съкратили името на Лъки. Стария не ми каза кой е платил билета й до Земята; проблемът беше какво е правила, след като Нов Цион е бил погълнат от джунглата; а и какво точно се бе случило с колонията.
Но единственото свидетелство за тези неща бе заровено в мозъка на Мери, здраво заключено зад ужаса и отчаянието.
Малко преди 1980 — приблизително по същото време, когато са се появили съобщения за забелязани летящи чинии над Сибир — титанците открили колонията Нов Цион на Венера. Това прави една сатурнианска година преди нахлуването им на Земята. Те едва ли са очаквали да открият земляни на Венера; по-вероятно е просто да са я разузнавали, както от дълго време са били разузнавали Земята. А може и да са знаели къде да търсят — след като от толкова години са отвличали земляни, нищо чудно да са попаднали на някой, от чиято памет да са научили за Нов Цион. В тъмните спомени на Мери не се споменава нищо за това.
Тя видяла превземането на колонията, видяла как родителите й се превърнали в зомбита, които не й обръщали никакво внимание. Явно самата тя не е била използвана за носител или поне бързо е била отхвърлена като немощна и без значение. Така или иначе, за известно време, което се видяло на детския й ум безкрайно, тя се навъртала наоколо, нежелана от никого, без никой да се грижи за нея. Все пак не я закачали, а за храна събирала отпадъци като мишка. Плужеците явно имали намерение да се нанесат на планетата; основната маса техни роби трябвало да бъдат венерианците, а земните колонисти били заловени просто случайно. Сигурно е, че Мери е видяла как поставят родителите й в анабиоза — може би за по-нататъшна употреба при нападението срещу Земята.
По-нататък самата тя също попаднала в резервоарите. Дали в титански кораб, или в база на Венера? Второто е по-вероятно, тъй като при пробуждането си тя все още е била на планетата. В цялата история има много неясноти. Дали плужеците, яздили венерианците, са били същите като тези по колонистите? Възможно е; Животът и на Земята, и на Венера е на кислородо-въглеродна основа. Плужеците могат да изработват най-различни белтъци, но трябва да се приспособят към биохимията на своите носители. Ако венерианците бяха на кислородо-сицилиева основа като марсианците или пък на флуорова, паразитите, предназначени за тях не биха могли да яздят и земните хора.