Выбрать главу

Но същността на проблема е ситуацията по времето, когато Мери е била извадена от изкуствения инкубатор. Нашествието на титанците на Венера се е оказало неуспешно. Мери е била яхната от плужек веднага, след като са я извадили от резервоара… и е надживяла този плужек.

Защо е умрял той? Защо те всички са умрели? Защо не е успяло нашествието им на Венера? За отговорите на точно тези въпроси Стария и доктор Стийлтън дълбаеха в мозъка на Мери.

— Това ли е всичко? — попитах аз.

— Малко ли ти беше? — отвърна той.

— Но то поражда повече въпроси, отколкото тези, на които отговаря.

— Има още много — призна той, — но ти не си експерт по Венера, нито психолог. Казах ти достатъчно, за да разбереш защо човъркаме в мозъка на жена ти и да не я разпитваш за това. Бъди добър към нея, момчето ми — тя е понесла повече страдания, отколкото бих пожелал и на враговете си.

Не обърнах внимание на съвета — лично моя работа си беше как ще се разбирам с жена си. Вместо това казах:

— Не мога да разбера защо още отначало съм свързал Мери с летящите чинии? Сега става ясно, че умишлено си я избрал за първото задание. С основание, както се оказа… но защо? И не се опитвай да ме баламосваш.

Стария изглеждаше озадачен.

— Синко никога ли не си имал предчувствия?

— Имал съм, разбира се!

— А какво е предчувствие?

— Ами… вярваш, че нещо е така, без да имаш доказателство за това.

— Аз бих нарекъл предчувствието автоматично разсъждение на подсъзнателно ниво, използващо сведения, с които не знаеш, че разполагаш.

— Звучи ми като черна котка в тъмна стая. Ти не си разполагал с никакви сведения. Само не ми казвай, че подсъзнанието ти работи с данни, които ще получиш след една седмица.

— Но аз имах данни.

— Ъ?

— Какво е последното нещо, през което минава кандидат-агентът, преди да бъде одобрен?

— Личният разговор с теб.

— Не, не!

— А, да… Хипноанализът! — бях забравил за него по простата причина, че обектът по принцип не си спомня нищо за сеанса. — Значи си знаел за Мери още тогава и не е било никакво предчувствие.

— Отново не. Тогава не знаех почти нищо — нейните бариери са силни. Всъщност, бях забравил и малкото, което съм знаел. Не знаех, че Мери е агентът за това задание По-късно прегледах хипноразпита й и тогава разбрах, че трябва да има още. Тогава се опитахме да се докопаме до всичко, но безуспешно. А сега нямаме друг избор.

Помислих върху думите му.

— Доста зле ще й се отрази това ровичкане из мозъка й.

— Няма как. Съжалявам.

— О’кей, о’кей. — Изчаках малко, след което продължих: — … А какво имаше в моя хипноразпит?

— Въпросът ти е неуместен.

— Дрън-дрън.

— А и да исках, не бих могъл да ти кажа. Никога не съм слушал твоя разпит, синко?

— Ъ?

— Слуша го заместникът ми. Той каза, че в него няма нищо, което да е необходимо да чуя и аз въобще не съм го пускал.

— Така ли? Е, благодаря ти.

Татко само изсумтя. Двамата с него винаги успяваме да се ядосаме взаимно.

XXIX

Плужеците бяха измрели от нещо, което се прихванали на Венера — в това бяхме почти сигурни. Едва ли щяхме да имаме възможност да съберем непосредствена информация от друг източник; в базата пристигна съобщение, че чинията край Пас Крисчън е била бомбардирана, за да не попадне отново в ръцете на врага. Стария се бе надявал да съживи хората в резервоарите и да ги разпита, но това вече беше невъзможно.

Оставаше само Мери; дано отговорът се съдържаше в нейните спомени. Човек би помислил, че след като някаква венерианска заразна болест бе фатална за плужеците, а за хората не (поне Мери бе оживяла), то е достатъчно да ги изследваме всичките, за да разберем коя е нужната. Да, ама не! Все едно да се преброят пясъчни зърна на брега на морето. Списъкът от венерианските болести, несмъртоносни за човека, е удивително дълъг. От гледна точна на венерианските микроби ние имаме твърде необичаен и явно неприятен за тях вкус. Стига те да имат гледна точка, в която се съмнявам дълбоко, каквото и да разправя Макилвейн.

Проблемът допълнително се усложняваше от това, че на Земята имаше ограничен брой живи култури, способни да разпространяват венерианските болести. Този пропуск можеше, разбира се, да бъде поправен… за не повече от век научни изследвания на чуждата планета.