Да бъдат предупредени всички други нации, да се потърси помощ от тях — без много церемонии и международни закони, защото става дума за оцеляване на човечеството, за борба с извънземни нашественици. Не е важно, откъде идват — от Марс, Венера, спътниците на Юпитер или извън Слънчевата система. Важното е да бъдат отблъснати.
Един от уникалните таланти на Стария беше способността да преценява логично удивителните, невероятни факти така, както най-обикновените. Не изглежда голяма работа, а? Но повечето мозъци отказват да работят, когато се сблъскат с нещо, което противоречи на общоприетите представи. „Не може да бъде“ често е единственото, което успяват да измислят и умници, и глупаци в подобен случай.
Но не и Стария — а сега президентът щеше да го изслуша.
Охраната на президента не си поплюва. Бях принуден да предам бластера си, след като рентгеноскопът избипка. Мери се оказа цял подвижен арсенал — причини на машината четири бипкания и едно хлъцване, макар да бях готов да се закълна, че не би могла да скрие по себе си и топлийка. Стария предаде бастуна си, без да чака да го молят.
Аудиокапсулите се видяха и на рентгеноскопа, и на детектора за метал, но охраната не бе екипирана с хирургически инструменти. Посъветваха се набързо и шефът им реши, че нещо, вградено в кожата, не би трябвало да се счита за оръжие. Взеха ни отпечатъци от пръстите, фотографираха ретините ни и ни въведоха в чакалнята. Стария избърза напред да поприказва с президента на четири очи.
След малко поканиха и нас. Представиха ни и аз измърморих „Приятно ми е“. Мери просто се поклони. Президентът каза, че се радва да се запознае с нас и пусна онази усмивка, която сте виждали по стереовизията — успя да ни накара да почувстваме, че наистина се радва. Усетих как по тялото ми се разлива топлина и спрях да се притеснявам.
Стария ми заповяда да разкажа всичко, което бях направил, видял и чул по време на мисията. Опитах се да уловя погледа му, когато стигнах до момента, в който убих Барнз, но той гледаше настрани. Затова пропуснах заповедта да стрелям и казах, че съм стрелял в директора на студиото, когато той е извадил пистолет срещу друг агент — Мери. Стария обаче ме прекъсна:
— Не пропускай нищо.
Казах и за заповедта. Президентът му хвърли бърз поглед — това бе неговата единствена реакция. Продължих за паразита и така нататък, чак до сегашния момент, тъй като никой не ми каза да спра.
Сега беше ред на Мери. Тя се позатрудни, когато започна да обяснява защо очаква определена реакция от нормалните мъже, а не я е получила от братята Маклейн, сержанта и Барнз. Президентът я улесни като се усмихна топло и каза:
— Много добре Ви разбирам, млада госпожице.
Мери се изчерви. Президентът я изслуша до края със спокойно изражение на лицето и след това помълча няколко минути. Накрая се обърна към Стария:
— Андрю, твоят отдел винаги ми е оказвал неоценима помощ. Вашите доклади понякога са натежавали на везните в критични моменти в историята…
— Значи „не“, така ли? — изсумтя Стария.
— Не съм го казал.
— Но се готвеше.
Президентът сви рамене.
— Смятах да предложа на твоите младежи да се оттеглят. Андрю, ти си гений, но дори гениите понякога грешат.
— Виж какво, Том, очаквах това от теб — затова доведох и свидетели. Те не са нито натъпкани с наркотици, нито хипнотизирани. Повикай психолозите си — ще видиш какво ще ти кажат те.
Президентът поклати глава.
— Сигурен съм, че никой от хората, които бих могъл да повикам, не може да се сравнява с теб в тези неща. Вземи този младеж — той беше готов да бъде обвинен в убийство, за да те предпази. Ти вдъхновяваш предаността у подчинените си. Що се отнася до момичето — е, Андрю, не мога да започна нещо, което ще предизвика война, опирайки се единствено на женската интуиция.
Мери пристъпи напред.
— Господин президент — каза тя убедено, — сигурна съм в това, което Ви казах. Винаги познавам. Не мога да Ви кажа как го постигам…, но съм сигурна, че хората, за които Ви говорих, не са нормални мъже.
— Не сте обмислили едно възможно обяснение — отвърна той, — че те може наистина да са… „евнуси“. Извинете ме, госпожице. Такива нещастници съществуват. Може просто да сте имали късмета да се натъкнете на четирима в един ден.