Той отново поклати глава.
— Не вярвам в късмета, Сам. Той е измислица на посредствеността, която се опитва да омаловажи по този начин постиженията на гения.
Опрях се с ръце на бюрото и се наведох към него.
— О’кей, нека бъда гений… но това не значи, че можеш да ми прехвърлиш топката. Когато всички свърши, двамата с Мери ще се оттеглим в планината и ще гледаме деца и котенца. Не възнамерявам да ставам шеф на откачени агенти.
Той се усмихна спокойно, а аз продължих:
— Не искам твоята длъжност… разбра ли?
— Същото е казал на Бога дяволът, когато е заел мястото му. Не го вземай навътре, Сам. Засега ще запазя званието за себе си… Междувременно, какви са плановете ви, сър?
XXXI
Най-лошото в цялата работа бе, че той не се шегуваше. Опитах се да остана в сянка, но от това не излезе нищо. Същия следобед бе свикано съвещание на високо равнище, на което бях поканен и аз. Не отидох, но малко след началото му симпатична девойка със сержантски нашивки дойде да ми съобщи, че командирът ме очаквал и бих ли бил така любезен да я последвам?
Така че отидох… и се опитах да стоя настрана от дискусията. Но баща ми има един начин да направлява подобни заседания, като гледа очаквателно този, когото иска да се изкаже. Номерът е доста тънък, тъй като групата не разбира, че я водят за носа.
Но аз разбирах. Когато всички са вперили очи във вас, по-лесно е да изкажете мнението си, отколкото да премълчите. Особено след като установите, че имате мнения по всички въпроси.
В началото имаше много вайкане за пълната невъзможност да използваме деветдневната треска. Тя безспорно убиваше плужеците. Убиваше дори венерианците, които можеха да бъдат разсечени на две и пак да оцелеят. Но беше сигурна смърт и за хората — жена ми бе може би единствения известен случай на оцелял след деветдневна треска. Седем до десет дни след прихващането и… ковчег.
— Да, мистър Нивънс? — обърна се към мен командирът на базата. Не бях казал нищо, но Стария не сваляше очи от мен.
— Мисля, че досега чухме голям брой отчаяни вопли, а също и мнения, основаващи се на предположения, които може да са погрешни.
— Да?
Не бях много сигурен какво исках да кажа; досега стрелях напосоки.
— Е, постоянно се говори за деветдневната треска така, сякаш тези девет дена са абсолютен факт. А те не са.
Генералът нетърпеливо сви рамене:
— Това е просто удобен термин — болестта трае средно девет дни.
— Да, при хората — а откъде знаете колко трае при плужеците?
По одобрителния шепот на присъстващите разбрах, че отново съм уцелил джакпота. Бях поканен да обясня защо смятам, че треската се развива за различно време при плужеците и какво значение има това.
— Колкото до първия въпрос — започнах аз, — при единственият известен засега случай плужекът е умрял преди деветия ден — доста преди него. Тези от вас, които са гледали записите от паметта на жена ми — доколкото разбирам, почти всички от тук присъстващите — са разбрали, че нейният паразит я е оставил — вероятно е умрял и паднал — дълго време преди кризата на осмия ден. Това може да бъде доказано с експерименти и ако се окаже вярно, възниква друг проблем. Човек, заразен от болестта, би могъл да се отърве от своя паразит да кажем… на четвъртия ден. Остават пет дни да бъде открит и излекуван.
Генералът подсвирна.
— Това е много рискован метод, мистър Нивънс. Как предлагате да ги излекуваме? Или дори да ги открием? Представете си, че пуснем заразата в червената зона; ще са ни необходими невероятни усилия — не забравяйте, че ще срещнем активна съпротива — за да открием и излекуваме един по един повече от петдесет милиона човека, преди те да са умрели.
Веднага му върнах „горещия картоф“, почудих се колко ли експерти са си изградили име на такива по този начин.
— Вторият ви въпрос е въпрос на тактика и материално-техническо обезпечаване — той е по вашата част. Що се отнася до първия, имате си експерт — посочих доктор Хейзълхърст.
Той започна да го увърта; знаех много добре как се чувстваше в момента. Недостатъчен опит с болестта… необходими са нови изследвания… експерименти… Все пак успя да си спомни, че е било работено за създаване на антитоксин, но ваксината за имунизация се оказала толкова успешна, че той не бил сигурен дали антитоксинът е създаден и доколко е сполучлив. Завърши изложението си с неубедителното оправдание, че изследването на екзотичните венериански болести било още в зародиш.