Аз лично се надявам, че ще успеем по някакъв начин да спасим малките елфоподобни хермафродити. Мисля, че с тях бихме могли да се споразумеем.
Дали ще успеем или не, човечеството трябва да поддържа заслужената си репутация за свирепост. Цената на свободата е готовността да влезеш когато и да е в битка и да се биеш безкомпромисно. Ако не научим това след нашествието на плужеците, остава ни само да се присъединим към динозаврите и саблезъбите тигри.
Никой не знае какво може да се разхожда из Вселената. Плужеците може да се окажат любезни и добросърдечни, сравнени, примерно, с обитателите на планетите около Сириус. Ако това е била увертюрата, трябва да сме готови за първото действие. Досега смятахме, че космосът е празен и че сме господари на Вселената; дори след като видяхме това — онова, самочувствието ни не бе накърнено, защото Марс бе отдавна мъртъв, а Венера не беше все още започнала истински. Е, ако Човекът иска бъде на върха — или поне уважаван съсед — ще трябва да се бие за това. От плуговете отново ще бъдат изковани мечове; другото са бабини деветини.
Всеки от участниците в операцията е носил на гърба си плужек поне веднъж. Само който е бил под властта на врага, знае колко коварен и опасен е той… и как да мрази. Пътуването, както ми казаха, ще трае дванадесет години; тъкмо ще имаме време с Мери да довършим медения си месец. А, да, Мери също идва; повечето от нас са брачни двойки, а броят на останалите е балансиран по равно между мъже и жени. Дванадесет години — това вече не е пътуване, а начин на живот.
Когато съобщих на Мери, че отиваме на луните на Сатурн, единственият и коментар беше: „Добре, скъпи“.
Ще имаме време за две или три деца. Както казва татко: „Човечеството трябва да върви напред, дори да не знае накъде отива“.
Този доклад е доста несвързан; ще трябва да бъде редактиран. Но в него е написано всичко, което съм видял и преживял. Войната с чуждопланетна раса е преди всичко психологическа, а не война на техниката и това, което съм мислил и чувствал, може да се окаже по-важно от това, което съм правил.
Довършвам доклад в космическа станция „Бета“, откъдето ще се прехвърлим на крайцера на Обединените нации „Отмъстител“. Няма да имам време за редакция и ще го изпратя в този му вид, за забавление на бъдещите историци. Снощи се сбогувах с татко на Пайкс Пийк Порт.
— Довиждане, искаш да кажеш, а не сбогом — поправи ме той. — Ти ще се върнеш, а аз смятам да устискам дотогава, ставайки все по-досаден и раздразнителен всяка година.
Казах, че и аз се надявам да се видим отново. Той кимна.
— Ще се справиш. Прекалено жизнен си, за да умреш. Вярвам в теб, синко, и в другите като теб.
След минута ще се прехвърлим на крайцера. Чувствам се възбуден. Дръжте се, кукловоди — свободните хора идват!
Смърт и разрушение!