После се върнах на непосредствените задачи.
— Ще потърся кого да наема за помощник, а искам ти да устроиш офис с постоянна телефонна връзка в Левънуърт.
— По-добре намери някой адски способен помощник, защото ще имаш нужда.
— Благодаря ти за доверието в способностите ми.
— Не съм казала, че имам доверие на способностите ти.
Беше си права всъщност, така че след това се обадих на един офицер в отдел „Личен състав“ на Военния съд и го помолих да ми направи списък на всички служители юристи, които владеят руски.
След няколко минути той ми се обади, за да съобщи, че компютърът е открил само две имена. Едното беше на капитан Карън Збровня, която вече беше заета. Имаше и един тип на име Янковски, който владееше полски безупречно, но руският му беше оценен по-скоро като слаб.
Това нямаше да свърши работа. Трябваше ми човек, който да може да прочете за една нощ някой роман на Толстой в оригинал, без да пропусне нито един тънък нюанс, ако руснаците изобщо имат такива. Затова се обадих на един стар приятел от университета, който практикуваше наказателно право в окръг Колумбия. Казваше се Хари Зинстър и беше най-големият клюкар на вашингтонската правна сцена; за съжаление обаче беше и крайно некадърен адвокат.
Той вдигна телефона сам, тъй като със сигурност не можеше да си позволи секретарка.
— Здрасти, Хари, Дръмънд е — казах. — Ще те помоля за една услуга.
— Няма проблеми. Някой познат ли искаш да представлявам? Малко ми е натоварено, но ще се опитам да го вместя в програмата си.
Да, бе. Хари не беше виждал натоварена програма, откакто беше завършил университета, а освен това никога не бих оставил мой познат в двете му леви ръце.
— Всъщност трябва ми юрист, който знае руски, при това много добре. Познаваш ли такъв?
— Няколко.
— Освен това ми трябва човек, който има или поне може да получи разрешително за работа със секретни материали. Усложних ли задачата?
— Никак дори. Катрина Мазорски преди работеше нещо за правителството. Кантората й сега е вкъщи, тук, в окръг Колумбия, занимава се предимно с наказателни дела.
— Познаваш я лично или само си чувал за нея?
— Познавам я, Шон, макар и бегло. Понякога виси в очакване на клиенти в полицейското на Четиринайсета улица и събира огризките от нощната смяна. Няколко пъти сме пили кафе заедно посред нощ.
Едно от нещата, които наистина обичам във военното правораздаване, е, че клиентите ми падат на бюрото направо от конвейера. Правните университети никога не раздуват, че адвокатската професия включва и висене по нощите в полицейското управление, където да умоляваш сводници, проститутки и обирджии да ги защитаваш. Странно защо.
— Случайно да имаш телефона й? — попитах Хари.
— Някъде тук беше… — Той започна шумно да отваря и затваря чекмеджета.
Това продължи известно време, тъй като умението да организира нещата беше още една от слабите страни на Хари.
— Намерих го — измърмори най-сетне.
Благодарих му, натиках в телефона още седемдесет и пет цента и тя отговори на първото позвъняване.
— Катрина Мазорски? — попитах.
— Аха.
— Казвам се Дръмънд. Хари Зинстър ми даде координатите ви.
— Познавам го, да.
— Ами… Хари ми каза, че знаете руски. Колко точно го знаете — колкото да си поръчате бира и хотдог или колкото да проведете дълъг откровен разговор със специалист по противоракетна отбрана?
Тя се изсмя кратко и дрезгаво.
— Вижте, аз не мога да проведа дълъг и откровен разговор със специалист по противоракетна отбрана на никакъв език. Но иначе отговорът е да, говоря като рускиня.
Забелязах, че има интересен глас — по-плътен от повечето женски гласове, почти дрезгав. Започнах да си представям жена на трийсетина години, елегантна, тайнствена и изкусителна. Нямаше начин да отговаря на това описание и във физическо отношение, но надеждата умира последна.
— Откъде го научихте? — попитах.
— От родителите ми.
— А те откъде са го научили?
— От своите родители. Надявам се, че тези въпроси водят към нещо по-съществено.
— Да, водят. Аз съм военен адвокат и работя по едно дело, в което ми трябва юридически помощник с говорим руски.
— Разбирам. И си мислите да ме наемете?
— Хари освен това каза, че сте работили за правителството. Какво точно?
— Преводач в Държавния департамент.
— Имахте ли разрешително за работа със секретни материали?
— Аха. Строго секретни.
Беше прекалено хубаво, за да е истина.
— Можете ли да зарежете всичко друго и да дойдете да се срещнем? — попитах.
— Ами… това интервю за работа ли ще бъде?
— Временна работа, може би няколко месеца, и ще включва пътувания. Това устройва ли ви?