— Да, ще свидетелствам.
— И си в списъка на Еди?
— Да.
Отворих и затворих уста няколко пъти като риба на сухо, но не излезе и звук. Най-сетне тя откъсна поглед от огъня и ме погледна. Заговори умоляващо:
— Нямах избор. Шон, моля те, трябва да ми повярваш. Представи си как би се почувствал, ако разбереш, че жена ти е предател. Примирих се с изневерите му, но с държавната измяна? Това копеле ме е използвало. Поемал е всичко, което аз изравях, работил е срещу мен и ме е превърнал в част от предателството си.
Продължавах да отварям и затварям уста, докато се опитвах да измисля какво да кажа, но нямах никакви умни идеи.
Тя се изправи и отиде до камината. Вторачи се в пламъците и започна да говори на себе си, на горящите пънове или на историята:
— Не аз причиних това. Той го направи. И не е отмъщение, а самозащита. Ако не им съдействам, ще ми съсипят живота. Когато научиха за него от източника си, ми се обадиха и ми казаха, че имам избор. В края на краищата ми е мъж, за бога. Споделях всичко с него. Щях да изгубя работата си, да бъда унижена или дори вкарана в затвора. Имам деца, Шон. Не са ме заплашвали, но всички знаем какъв е залогът.
От последната забележка ставаше ясно, че е получила професионален инструктаж. Представих си как Еди казва: „Виж, Мери, слушай ме внимателно. Тъй като си негова съпруга, ще те попитат дали не свидетелстваш по принуда, или не го правиш, защото те заплашват. А ние се разбрахме, че не е така, нали? Просто изпълняваш патриотичния си дълг. Постъпваш като истинска американка, защото съпругът ти е предал своята и твоята страна.“
— Помогна ли им да го хванат? — попитах студено.
Тя помълча, преди да отговори:
— Шон, искаше ми се да не е вярно. Отначало си мислех как ще успея да докажа, че грешат и техният източник лъже.
Обърна се, за да ме погледне.
— Помисли си какво ми беше. Показват ти доклади за това къде е ходил съпругът ти, на кого се е обаждал, в кои хотели е влизал с непознати жени. Хората, които са го следили, бяха в моя кабинет, пристъпваха от крак на крак и избягваха да ме гледат в очите, докато ми изброяваха имената на жените, с които е спал, и ми показваха снимки на последната му любовница. Той сам се закопа.
Лицето й беше потресено, а тялото напрегнато. Беше вложила прекалено много чувства, за да разбере как са я изиграли. Разбира се, че ще й покажат тези снимки и ще й пуснат записи на съпруга й, който си уговаря срещи с любовниците си. Сигурно и това беше идея на Еди. Определено беше в негов стил.
Рязко се изправих.
— Трябва да си тръгвам.
Тя ме доближи и ме хвана за ръката.
— Шон, моля те. Наистина нямах избор.
— И аз нямам. След като научих, че си свидетелка на обвинението, съм задължен да те отбягвам. Една от дребните прищевки на закона, с които се съобразяват адвокатите. Може да ме обвинят, че оказвам влияние на свидетел.
Оставих я до камината и затръшнах вратата на излизане, защото — както вече отбелязах — не съм като Катрина. Когато някой ме ядосва, не го крия.
Ако проклетото порше на Хоумър беше паркирано на алеята, направо щях да го взривя.
30
Сградата в Саут Арлингтън, където живея, се нарича „Армейски щит“ и е построена в края на петдесетте — огромно чудовище от червени тухли, натъпкано с двустайни апартаменти с прословутите тесни антрета и кухни и бани с размерите на килерчета за метли. Когато е била строена, на кухните се е гледало като на сервизни помещения, а не на стадиони, а в тоалетната се е ходело за задоволяване на естествените нужди, а не за разкошен лукс, окъпан в светлината на свещи.
„Армейски щит“ има три предимства: евтино е, много е евтино и е само на пет минути от офиса. Кварталът не е страхотен, но не е и престъпно гето. Всъщност е нещо като полупредградие по средата на пътя между градската клоака и квартала с ливади и баскетболни кошове пред гаражите, където децата никога не играят.
Поспах до седем, после излязох на паркинга, където беше спряна колата ми. Бях разтревожен — не заради признанието на Мери предишната вечер или дори от угризения, че не съм спрял Катрина. Това бяха дребни проблеми в сравнение с нещо, за което Мери се беше изпуснала. Беше споменала, че е получила задача да вкара съпруга си в капан, след като ЦРУ е било предупредено от неизвестен източник за неговото предателство. Веднага след това беше признала, че се е включила в разследването само за да докаже, че този източник греши.
Това беше нова заплаха, която трябваше да взема под внимание — неочакван обрат, както пишат в криминалните романи. Някъде там имаше информатор.
Въпреки това във всички материали на Еди не се споменаваше доносник, който е посочил Морисън на ЦРУ и останалите ловци на шпиони — а като се замислите, това не беше маловажен пропуск. С други думи, Морисън не беше заловен благодарение на блестящата детективска работа на агентите или дори заради Мери. Беше предаден от някого, вероятно вътрешен човек. И ако Мери казваше истината, Еди имаше от най-опасните свидетели — онези, които идват от другата страна на барикадата, за да потвърдят действията на Морисън.