Добри и лоши новини, както обикновено. Добрата новина беше, че ако се върнех назад по стъпките си, можех да открия какво съм направил, с кого съм разговарял, какъв въпрос бях задал, за да подпиша смъртната си присъда. Лошата новина беше, че преди да открия тези неща, можеше да се наложи да присъствам на собственото си погребение.
31
Трябваше да почукам четири пъти на вратата на Катрина, преди да ми отвори, и няма да повярвате какво облекчение изпитах, когато я видях по халат, с мокра и разчорлена коса и невярващо и определено неприязнено изражение.
Веднага щом ме пуснаха ченгетата, ми хрумна, че щом аз съм се превърнал в мишена, може би това се отнася и за нея. И ето, сега стоях на прага и се преструвах, че още сме най-добри приятели.
— Какво искаш? — попита тя възможно най-неучтиво.
Аз й се усмихнах, за да я спечеля.
— Може ли да вляза? Моля те.
Тя въздъхна и отстъпи встрани. Що се отнася до апартамента й, нямаше с какво да се похвали — живееше в лилипутско жилище, където всичко ти е подръка, с мебели трета употреба и няколко растения в саксии за цвят. Но пък беше изрядно подредено, леглото беше оправено, чиниите — прибрани и всичко беше чисто. А кой би предположил, че тя е маниачка на тази тема?
— Имаме проблеми — казах. — Тази сутрин пак се опитаха да ме убият.
Тя спря да недоволства от присъствието ми и, изглежда, се разтревожи.
— Какво стана?
— Двама бандити ме нападнаха на паркинга, когато излязох от къщи. Единият имаше пет бона в джоба си. Били са наемни убийци.
— И?
— И, ами, аз ги убих.
Отне й няколко секунди да го осмисли.
— И защо си дошъл тук?
— Защото ти може да си следващата.
— Добре съм. Никой не ме притеснява.
— Това не означава, че няма да започнат.
Тя безизразно погледна часовника си.
— Имам среща след трийсет минути. Наистина трябва да побързам.
Проблем в общуването може би? Ясно, че още ме мразеше и искаше да ме разкара, но моментът изобщо не беше подходящ.
Раздразнено размахах ръце.
— Катрина, чуваш ли какво ти говоря? Някой се опита да ме убие. Може да се опитат да убият и теб!
— Защо? Аз не работя по случая, значи не съм заплаха.
Поклатих глава.
— Те може и да не го знаят. Или да се тревожат, че знаеш това, което знам и аз.
— Имам много важна среща — настоя тя. — Кандидатствам за работа. Колкото и странно да ти звучи, в тази страна имаш нужда от пари, за да ядеш. Трябва да се обличам.
— Може и да не доживееш до следващото хранене. Чуй ме, моля те…
Бърза като светкавица, тя измъкна нещо от джоба си и преди да успея да кажа „ох“, към стомаха ми беше насочен автоматичен нож.
— Мога да се грижа сама за себе си — каза тя.
Еха. Отвори вратата и ме остави с категоричното впечатление, че очаква да я използвам по предназначение. Направо е изумително колко раздразнителни могат да станат хората. Но пък жените не са като мъжете. При тях спомените са свързани с чувствата — опасна комбинация.
Излязох и вратата се затвори зад гърба ми. Взех асансьора и си тръгнах, но не отидох далеч. Вместо това пресякох улицата и заех позиция зад един неправилно паркиран камион, за да наблюдавам входа на нейния блок.
Трябваха ми няколко секунди, за да проуча обстановката. Катрина не живееше в най-добрия квартал. Наоколо се препъваха пияници, а няколко бездомници си бяха устроили лагери по пейките или във входовете, като се надяваха да съберат малко топлинка. Пред местния денонощен висяха няколко тийнейджъри и се наливаха с бира в девет сутринта. Говореха глупости и се опитваха да се впечатлят един друг, както правят начинаещите амбициозни престъпници. Ако човек си търсеше заподозрени, нямаше да срещне никакви трудности.
След двайсет минути Катрина изскочи на бегом от блока си, стиснала дамската си чанта под мишница, точно както правят опитните жени в такива квартали, за да не им ги дръпнат и да избягат с тях.
Дадох й преднина, после пресякох улицата и я проследих. Предположих, че в нейния блок няма подземен, пък и никакъв гараж, значи трябваше да търси място за паркиране в околните пресечки, както повечето хора във Вашингтон. Просто градът е такъв. Тя стигна до края на улицата и зави наляво. Огледах се, за да видя дали някой я следи или проявява необичаен интерес. Нямаше никого, така че отново се затичах, за да не я изпусна от поглед.
Докато завивах зад ъгъла, един скитник стана от пейката си и я последва. Беше на двайсетина крачки зад нея и наистина приличаше на скитник, мръсен и чорлав, с раздърпани парцаливи дрехи. Странното беше, че движенията му не бяха като на неудачник, който се прехранва с подаяния, постоянно замаян от марихуана, алкохол или каквото там може да си позволи. Изглеждаше като енергичен убиец, който преследва плячката си — особено с касапския нож, който извади от джоба си и стисна в дясната си ръка.