Тя се поколеба.
— Може би.
Дадох й адреса на кабинета си и бързо поех натам, за да се приготвя. Имелда ме изгледа недоволно, изсумтя няколко пъти и ме замери с една купчина жълти листчета, на които беше записала кой ме е търсил по телефона. Не беше много доволна от мен. Наистина, почти не го показваше, но аз я познавах добре. Убих времето, като върнах обажданията.
После на вратата се почука и Имелда промуши в кабинета ми обърканата си физиономия.
— Тук има някаква жена… каза, че се явява на интервю за работа.
— Катрина Мазорски?
— Същата. Тя не е адвокатка, нали?
— Защо не?
Веждите на Имелда почти прекосиха челото й, а секунда по-късно Катрина Мазорски прекрачи прага. Бях се изправил, за да й стисна ръката, но замръзнах — нещо като временна парализа.
Беше облечена с много плътно прилепнали черни кожени панталони, миниатюрен потник, под който надничаше черен сутиен, носеше тъмнокафяво червило, сребърна халка от лявата страна на носа и още една на голия си пъп. Косата й беше тъмна и права, а очите — кафяви или може би зелени. Имаше широки рамене, страшно тънка талия, дълги и слаби крака и беше красива… и, да, дори секси, но не по начина, по който съм свикнал да са красиви или секси момичетата. Красива горе-долу в стила на Сандра Бълок, но дегизирана като клоун и пробита тук-там.
— Вие, ъъъ, сте мис Мазорски? — заекнах.
Тя се отпусна на стола пред бюрото ми.
— Приятелите ме наричат Кейт, но ти все още не си ми приятел, така че Катрина ще свърши работа. Аз как да ти викам?
— Казвам се Шон Дръмънд. Разбира се, приятелите ме наричат Шон. Можеш да се обръщаш с „господин майор“.
Тя се ухили.
— Страхотно. Каква е данданията?
— Данданията?
— Случаят де.
Погледахме се известно време. Най-сетне аз казах:
— Бих искал аз да задавам въпросите. Може да ти прозвучи глупаво, но веднъж прочетох в един учебник по мениджмънт, че така се прави на интервюта за работа.
— Ами стреляй тогава — каза тя. — Нали така казвате вие?
Завъртях очи.
— На колко години си?
— На двайсет и девет.
— Кога си завършила право?
— Преди две години. В Мериланд, вечерно.
— И с какво се занимаваш от дипломирането насам?
— С по малко от всичко.
— Не искам да си пъхам носа, но можеш ли да го опишеш по-точно?
— Добре де. Първите няколко месеца се подготвях за адвокатските изпити за практикуване във Вашингтон и в щата Вирджиния, явявах се на разни интервюта за работа и…
— Получи ли някакви предложения? — прекъснах я.
Тя ме изгледа развеселено.
— Няколко, да.
— Какви по-точно?
— Няколко пъти получих предложения да спя с бъдещите си работодатели, които провеждаха интервюто. Искаш ли да ти разкажа с подробности?
— Ами, не, нека да ги пропуснем. Значи не можа да си намериш работа.
— Правилно си схванал.
Все още кимах, когато Катрина попита:
— Ами ти?
— Моля?
Тя се наклони напред.
— Ами ти? Къде си завършил право? От колко време работиш в армията? Какво очакваш от мен?
Изглежда, все още имаше известно объркване по отношение на въпросите в интервюто за работа. Преглътнах раздразнението си и отговорих:
— Завърших право в Джорджтаун преди осем години. В продължение на пет години преди това бях офицер в пехотата. И те поканих на интервю, защото сформирам екип за защитата на генерал Уилям Морисън.
Тя се отпусна назад:
— Морисън? Шпионинът?
— Същият. Интересуваш ли се от предложението?
— О, да, интересувам се. Какво ще трябва да правя?
— Ще разберем в движение.
Тя помисли малко и попита.
— Ще участвам ли в делото, или просто ме вземаш като висококвалифицирана секретарка?
Имам добра памет. Сигурен бях, че съм й казал как аз ще интервюирам нея. Направих дълга студена пауза.
— Това е военно дело за шпионаж. Армията е избрала двама от най-добрите си прокурори. А ти каза, че си завършила вечерно в Мериланд, нали? На тяхно разположение са най-добрите юристи на ЦРУ и Държавния департамент. Толкова хора с магистърски степени от Бръшляновата лига ще се опитат да опекат клиента ми жив, че дори няма да можеш да ги преброиш. Кажи ми сега, с какво можеш да помогнеш?
Тя се отпусна.
— Владея отлично руски.
— Това е добре. Омъжена ли си?
— Не.
— Някога била ли си омъжена?
— Пак не.
— Имаш ли американско гражданство?
— Родителите ми са емигрирали десет години, преди да се родя.
— Ограничения за пътуване или извънредно работно време?
— Никакви. Колко ще ми плащаш?
— Ще ти уредя сто и петдесет на ден, плюс разходи. Не е кой знае какво, но армията е стисната. Между другото, горе-долу толкова получавам и аз.