— Млъкни и чуй какво ще те питам. Според теб как те е натопила Мери?
— Не ми казвай да млък…
— Затваряй си плювалника! — изкрещях. — Тази сутрин вече убих трима души и точно в момента си представям как грабвам самолета, идвам и убивам и теб! Ти си виновен за всичко! Честно казано, изобщо не си струва да работя за теб, така че ако не млъкнеш, наистина ще се кача на следващия самолет, ще дойда и ще те убия.
Катрина ме гледаше лошо, така че въздъхнах тежко един-два пъти и попитах по-спокойно:
— И така, според теб как те е натопила Мери?
— Не знам — заинати се той.
— Добре, но вече си прегледал основните доказателства на прокурора. Възможно ли е Мери да е имала достъп до всичките тези документи в твоя кабинет?
Той помълча, преди да отговори:
— За някои от тях не е имала никакви проблеми.
— Не за някои, по дяволите — за всички. Докладите на президента и държавния секретар? Техническата документация на изобретенията, които не са получили разрешение за износ? Преговорите със Северна Корея? Възможно ли е да е взела всичките документи?
— Мамка му, Дръмънд, вече ти казах, че никога не съм виждал техническите и севернокорейските материали. Колкото до останалото, не, не може да е взела всичко от мен. Не съм ги носил вкъщи все пак. А тя почти никога не идваше в кабинета ми в Държавния департамент или в Белия дом. Но аз не съм единственият човек, който се е занимавал с тези документи. Може би Мери е крадяла и от някой друг? Мислил ли си за това?
Разбира се, че бях мислил. Както и за факта, че всичките документи от Държавния департамент и Белия дом носеха отпечатъците на Морисън.
— Трябва да изясним този въпрос — казах. — Само документите за преговорите и речите на президента и държавния секретар. Тези, по които има твои отпечатъци. Възможно ли е да е взела всичките от теб?
— Някои да, но други не. Не.
Изведнъж се потиснах, защото Мери беше единственият ми заподозрян. Не ми се искаше, но имах нужда тя да е вярното ми попадение, ако ме разбирате. Пък и това вече не беше обикновено дело — беше се превърнало в борба за живота на Катрина и моя собствен, което също си беше сериозно съображение. Не можех да обвиня Мери с недостатъчни доказателства. Трябваха ми солидни факти.
— По дяволите, вече си видял доказателствата — казах раздразнено. — Ти ми кажи как са се озовали в Москва.
— Нямам представа. Точно това те наех да откриеш, задник такъв. Тези документи са най-строго охраняваните тайни на нашето правителство. Дръмънд, имаш ли изобщо представа колко малко хора виждат темите за разговор на президента, преди да се срещне с руснаците?
— Колко?
— Много малко. А и тези материали от Държавния департамент и Белия дом са от осем поредни години. С изключение на съветника на президента по въпросите на националната сигурност и държавния секретар, има може би само още трима души, които изобщо са виждали всички тези документи. А и не забравяй, че за тези осем години съветникът се е сменил, а държавните секретари са се сменили дори два пъти.
Помислих малко. После попитах:
— И кои са тези трима души?
— Всъщност не мога да се сетя за нито един. Почти всички са сменили постовете си или са напуснали администрацията, заменени от други хора. Във Вашингтон осем години са равни на два човешки живота.
— И ти си предавал тези документи нагоре по командната верига?
— В Държавния департамент ги давах на шефа си, а Милт ги препращаше. В Съвета за национална сигурност ги предавах на съветника, а той най-често ги носеше направо на президента.
— Давал ли си ги на вътрешни куриери?
— Понякога. Но тук има някои документи — той потърси нещо, преди да продължи, — като този например от четиринайсети юни деветдесет и девета, които съм занесъл на президента лично. Един бивш американски флотски офицер беше арестуван за шпионска дейност в Москва, медиите го разтръбиха и аз дадох на президента съответния доклад, преди да се обади на Елцин. Дори съветникът по въпросите на националната сигурност не го е виждал. Беше в командировка в Германия, а часът бе три сутринта тамошно време. Не беше чак такъв проблем, че да го будя за одобрение, преди да предам доклада на президента. Занесох го лично.
Почесах се по главата.
— Така че никой освен теб и президента не е виждал този доклад.
Той помисли малко.
— Е, Милт го видя.
— Мартин?
— Аха, аз винаги изпращах всичко на Милт.
— Дори когато работеше в Съвета за национална сигурност?
Той изведнъж заговори обадено, сякаш се бях усъмнил в бюрократичните му способности.