Опитен адвокат, който преминава направо към същината на въпроса.
— И никакво време — добавих.
Все пак някъде там добре обучени убийци душеха по следите ни, а това не беше маловажна подробност.
— Ти си на държавна работа — каза тя. — Какво да правим?
Изгубихме около половин час в обсъждане на различни алтернативи и оборване на предложенията си. Нямаше начин да се обадим на ФБР или ЦРУ по следните причини: нямаше да ни повярват; щяхме да привлечем вниманието на хората, които ни следяха; убийците щяха да бъдат мобилизирани и нямаше да сгрешат повторно. Колкото до армията, какво можеше да направи тя? Най-конформистката институция в света вероятно щеше да прехвърли случая директно на ФБР и ЦРУ и щяхме да се озовем точно на мястото, откъдето бяхме започнали — в погребалното бюро, заети да уточняваме подробностите около собственото си погребение.
Съществуваше и вариантът да вдигна на крак пресата и да им разкрия цялата постановка, но всеки репортер с малко мозък щеше да каже:
— Ами, така ли? А вие сте адвокатите на Морисън, нали? Ей, страхотно ви бива да измисляте истории.
Телефонът иззвъня. Беше Алекси.
След като го уверих, че сме добре, попитах:
— Милт Мартин? Познаваш ли го?
— Срещал съм го на конференции. Той беше много влиятелен в последното ви правителство, да?
— Ами да. Какво ще си помислиш, ако ти кажа, че той е нашият човек?
Алекси се засмя.
— И после обвиняваш мен, че си измислям кошмари. Шон, това не е възможно. Мартин е най-добрият приятел на ваш президент. Цяла американска политика за наша страна се оформя от него. И аз със сигурност щях да знам.
Точно тогава си спомних нещо. Когато Морисън за пръв път беше споменал Алекси, той ми беше казал, че Арбатов винаги избирал внимателно какво да каже. Ако смятал, че има нещо общо с неговата мистична тайна организация, информацията се леела като река; във всичко останало бил верен офицер от руското разузнаване. Никога не давал на Морисън имената на нашите предатели; избирал какво да разкрива с изключително внимание.
Значи Алекси може би знаеше за Милт Мартин. Може би знаеше, че Мартин е перла в короната на СВР, и просто не искаше да го признае, дори пред мен и Катрина. И ако това беше вярно, точно в момента в главата му звучеше алармен сигнал, защото той ни защитаваше, а ние се канехме да докажем, че Мартин е най-ценният шпионин на Москва — това със сигурност щеше да застраши позицията на Алекси и бъдещата му кариера, да не говорим за здравето му.
Погледнах Катрина; нямаше никакъв начин да споделя това подозрение с нея. Както казах и по-рано, тъпото на шпионажа е в това, че не можеш да вярваш на никого. Всеки човек се раздвоява заради конфликт на интересите. Дори на хората, на които вярваш, можеш да вярваш само наполовина, с допълнителни уговорки.
— Ами да — казах накрая. — Виж, ние двамата с Катрина ще направим още някои проверки и ще ти се обадим утре, ако разберем нещо.
Това го устройваше, така че затворихме. Обърнах се към Катрина и й казах, че трябва да отидем в бизнес центъра на хотела. Тя ме изгледа любопитно, но ме последва надолу по стълбите. Купихме си две кафета от снекбара, после влязохме в бизнес центъра, намерихме свободен компютър и се разположихме удобно.
Хубавото на интернета е в това, че почти за всеки човек пише по нещо, а известните международни фигури като Милтън Мартин направо са разтворени книги. Написах името му в търсачката Google.com и получих 12 753 резултата. Трудното беше да реша кои от тях си заслужава да чета, защото в противен случай двамата с Катрина щяхме да прекараме следващите две седмици пред този компютър в четене на едни и същи глупави новини.
След два часа разполагахме, общо взето, със следното: Милтън Мартин беше роден на 7 март 1949-а в Амхърст, щата Масачусетс, единствен син на Марк и Бет Мартин. Баща му бил мениджър и съсобственик на частна фирма за оценка на недвижими имоти и натрупал милиони. На тринайсет Милтън бил изпратен в училището „Гротън“, после беше учил в Йейл, където специализирал руски език и култура и, както вече разбрахте, бил съквартирант на бъдещия президент на САЩ. На снимката от този период приличаше на яйце с дълга коса — толкова дълга, че покриваше очите му и стигаше чак до още по-дългия нос. Бил добър студент, с изключение на два ареста за участия в антивоенни демонстрации, които завършили с насилие. Продължил образованието си в Англия, после се върнал в Йейл за магистратурата си, също по руски език и култура.
Статиите не бяха съвсем ясни по въпроса за това, което е правил през следващите няколко години, но, изглежда, се бе опитвал да пробие като писател. Очевидно му бе отнело седем-осем години да налучка верния тон, защото след този период беше публикувал първия си бестселър — книга за началото на Студената война, в която се разкривали всякакви тайни операции на ЦРУ и американската армия в най-различни точки на света. Повечето критици се съгласяваха, че най-интересното в тази книга били шокиращите разкрития за мръсни правителствени операции, за които се предполагало, че са строго секретни. Беше ясно, че Мартин е разполагал с невероятни източници. Шегата настрана.