Клекнах пред него и заврях лицето си в неговото. Размахах ловджийския нож. Той широко отвори очи, а Катрина каза:
— Господи, не мога да гледам. Ще се върна в кола, иначе ще повърна.
Очите на Мартин се стрелкаха от мен към нея. Знаех точно какво си мисли, защото така беше планирано. Защо тази жена говореше с акцент? А тя очевидно беше единственият му съюзник срещу безмилостното копеле с ножа. Ако тя си тръгнеше, той щеше да умре.
Изкрещя й нещо на руски, а гласът му трепереше от страх.
Катрина му отвърна, а аз извиках:
— Престанете веднага! Ще говорите на английски, по дяволите!
Катрина студено преведе:
— Моли да не убиваме. Казва, че може да плати.
Изсмях се крайно неприятно.
— А вашето правителство ще ни намери и ще ни убие, нали? Давай да свършваме.
Шокът на Мартин ясно се изписа на лицето му.
— Руското правителство? — попита изумено той. — Моля ви, не правете грешка. За какво говорите?
Аз просто го приближих, все едно не желаех да обсъждам нищо с човек, когото, така или иначе, възнамерявах да заколя.
— Моля ви — из скимтя Мартин, като се взираше в дупките на маската ми. — Грешите. Руснаците не ме искат мъртъв.
Поклатих глава, а Катрина бързо се намеси:
— Заповед, която ми дали, била пределно ясна. Трябва да ви премахнем. Няма грешка.
— Не, не, грешите. Аз работя за руснаците — изпищя той, докато доближавах острието до гърлото му.
— Спри! Чакай малко! — излая Катрина и се обърна към него. — Какви ги говориш?
Колкото и уплашен да беше, Мартин не беше глупак. Незабавно разбра, че Катрина ръководи тази операция, а аз най-вероятно съм местен наемник, на когото плаща.
Очите му се завъртяха към нея.
— Моля ви — изскимтя. — Моля ви, чуйте ме. Това е грешка. Аз работя за руснаците. Заклевам се. Вашите хора не ме искат мъртъв.
Аз раздразнено изсумтях, а Катрина се престори на объркана.
— Говориш безсмислици. Ти не работиш за нас.
— Не, не. Заклевам се, че е така — каза той, напълно объркан, защото наистина работеше за руснаците, както и тя, така че къде беше проблемът?
Преместих ножа на сантиметър наляво, достатъчно да му пусна малко кръв и да накарам цялото му тяло да се разтрепери.
— Не му слушай глупостите — изръмжах. — Давай да му режа гърлото и да си вземам парите.
— Ще правиш каквото ти кажа — нареди ми Катрина с нетърпящ възражение тон.
После пристъпи няколко крачки по-близо до нас, сложи ръце на кръста си и се наведе над Мартин.
— Аз съм агент на СВР. Алекси Арбатов ми заповяда да се отърва от теб. Никой не прави грешка.
— Не, не, грешите — увери я той, като се опитваше да се отдръпне от ножа. — Моля ви, кълна се. Арбатов е предател, той работи за американците.
Катрина се протегна и отмести ръката ми с ножа по-далеч от гърлото му. Без да се изправя, тя любопитно огледа Мартин и доста убедително се изсмя.
— Алекси Арбатов заместник-директор на СВР. Той протеже на Виктор Юриченко. И ти твърдиш, че предател?
Тя пусна ръката ми.
— Давай, убий го.
— Не, заклевам се! — изврещя той и заговори като картечница. — Арбатов дава информация на американците от десет години. Юриченко знае за това. Аз съм човек на Виктор. Работя за него от двайсет години. Заклевам се. Моля ви, не ме убивайте. Питайте го. Той ще се застъпи за мен. Ще видите.
В същия момент и двамата с Катрина замръзнахме. Мартин работеше за Юриченко? И Виктор знаеше за Алекси? Не очаквахме да го чуем. Бях предполагал, че Мартин работи за руското военно разузнаване или някоя от другите руски агенции, но не и за Виктор. За симпатичния старец, който беше осиновил Алекси? Ако не беше маската, Мартин щеше да види ужас и объркване и на моето лице. Хвърлих поглед към Катрина. Тя се беше извърнала, сякаш премисляше чутото — ловък финт, с който искаше да скрие лицето си от него.
Така или иначе, Мартин долови нещо от физическата ни реакция на признанието му. За щастие го обърка с напредък от своя страна.
— Не разбирате ли? — почти изпищя той, като усети, че шансовете му се увеличават. — Защо Арбатов ви е казал, че ме иска мъртъв? Какво съм направил според него?
Катрина се обърна към нас и трябваше да й се признае, че с нищо не издаваше ужаса си.
— Причината е проста. Ти си помогнал да бъде разкрит американският генерал Морисън, много ценен източник на информация за СВР, и си важен свидетел на американците, за да го осъдят. Освен ако не изчезнеш. Дължим го на Морисън за смелата му служба, да?
— Не, не — настоя той, като клатеше глава. — Морисън никога не е бил руски шпионин. Морисън беше натопен. Той беше моят щит. Двамата с Виктор го избрахме преди десет… дванайсет години. Затова го взех на работа при мен. Това беше нашият план, от самото начало. Да го превърнем в мой близнак в административен план, за да го използваме за прикритие. Не разбирате ли?