Гласът на Джонсън преля от съчувствие:
— Направо е срамота, нали? Това са рисковете на нашата професия. Алекси го знаеше, разбира се. Знаел го е от момента, в който се е свързал с Бил Морисън.
— Попитах те какво ще направите по въпроса. Отново настъпи тишина и аз си представих как си разменят някакви тайни сигнали. Най-сетне Мери каза:
— Нищо не можем да направим, Шон. Обикновено в такива операции имаме предварително уговорен сигнал, който даваме на информатора, за да го предупредим да бяга. Но с Алекси нямаме такава уговорка. А дори да имахме, нямаше да свърши работа. Юриченко със сигурност го наблюдава. А длъжността му е прекалено висока. Не може да се измъкне незабелязано.
— Значи просто ще го оставите да се пържи?
Отново отговори Мери:
— Шон, много ми е жал за Алекси. Просто не можем да направим нищо. Белият дом не иска проблеми с руснаците. Нещата трябва да си останат такива, каквито са. Дори ако можехме да организираме операция, за да го измъкнем, от Белия дом щяха да й наложат вето.
— Значи това е краят?
— Това е краят — заключи Джонсън безмилостно и студено.
Ухилих се. После отдръпнах верния си касетофон от слушалката и го изключих.
— Познайте какво — казах.
— Какво? — попита Джонсън.
— Току-що записах и нашия разговор. Знам, че не трябваше, и се чувствам много виновен, но пък си помислих, че който чуе признанието на Мартин, вероятно с удоволствие ще изслуша и вашия разказ за това как сте ме използвали, в качеството ми на военен адвокат, като примамка за убийци. Да не говорим за готовността ви да оставите един ценен източник да умре. Обзалагам се, че това страшно ще ви помогне да наемате информатори в бъдеще. Направо ще се редят на опашка. Не мислите ли, че беше доста умно от моя страна?
Настъпи мъчителна тишина. Отново натиснаха бутона за изчакване, но нямах нищо против. Не съм човек, който се притеснява за дребните неудобства в живота.
Ето какво си мислех, докато чаках. Добрата новина беше тази, че Мери не е искала да ме убият. В крайна сметка беше добре да го знам. Няма по-неприятно чувство от това да знаеш, че жената, която си обичал — наистина ли съм бил толкова глупав? — е наела някакви горили да те ликвидират.
Но утешенията бяха дотук. Мери си беше играла с мен като с кукла на конци от самото начало. Спомних си първата ни среща, когато седеше на канапето на цветя и се преструваше на разстроена съпруга — тогава стигнах дотам да я умолявам да не се чувства виновна, че ме е забъркала в делото. Спомних си за всичките ни срещи, в които тя отричаше, че знае какво всъщност става. Бях повече от глупак.
Най-сетне Джонсън отново се обади:
— Дръмънд, трябва да сключим сделка.
Човекът имаше добри инстинкти и знаеше защо съм се обадил.
— Същите условия като последния път — отвърнах. — Аз казвам какво искам, а вие кимате и казвате: „Тъй вярно, сър, какво друго мога да направя за вас?“ Ако чуя и една въздишка на колебание, няма да имате втора възможност. Ясно?
— Тъй вярно, сър, какво друго мога да направя за вас? — отвърна той, като демонстрира, че е внимателен слушател, който не е пропуснал нито една запетайка.
Описах му всичко, което двамата с Мери щяха да направят за мен, и затворих. После се върнах през фоайето и дадох телефона на бизнесмена, ухилен като идиот.
Качих се пак горе. Катрина седеше на леглото и гледаше Ем Ти Ви, моля ви се.
— Е? — попита, толкова напрегната, че дори не можеше да ме погледне в очите.
— Проработи — казах. — Ти беше права. Хванаха се.
Тя само кимна. Идеята за този план беше нейна. Когато прекарваш много време с професионални шпиони, лъжите им ти се отразяват и започваш да мислиш като тях.
Без да каже нищо, тя изключи телевизора, легна по гръб и затвори очи. Аз легнах до нея и започнах да мисля за следващите ни стъпки, когато изтощението най-сетне ме надви. Не е лесна работа да измъчваш заподозрени и да изнудваш ЦРУ. Или да ги шантажираш. Както и да е.
36
Двамата с Катрина влязохме с колата през главния вход на централата на ЦРУ в седем на следващата сутрин. Бяхме станали още в четири, за да направим копия от двете касети, да изпратим единия комплект на Имелда и другия на генерал Клапър; вярвах, че той ще постъпи правилно с тях, ако с Катрина и мен се случеше нещо.
Обадих се в дома на Клапър, преди да излезем от хотелската стая. Описах му какво сме открили и както можете да си представите, той съвсем не беше щастлив, че ЦРУ е използвало един от офицерите му и временен цивилен служител за примамка.