Което обаче не означаваше, че беше доволен от мен. Всъщност съвсем определено не беше.
После помолих Клапър да ме отзове и да назначи нов защитник. Бях толкова лично замесен в делото, че отзоваването беше задължителен ход. Ако не се откажех доброволно, някой ядосан съдия щеше да го направи вместо мен и щях да рискувам да изгубя адвокатските си права за нарушаване на юридическата етика. Той каза, че ще се погрижи.
Това беше единственият момент от разговора, когато прозвуча що-годе доволен. Можете ли да го вините?
Не му разказах как отвлякох Мартин и го убедих да направи самопризнания. Някои неща са твърде глупави, за да ги опишеш с думи, и пълните разкрития от моя страна определено влизаха в тази категория. Както казах по-рано, умните адвокати не лъжат, а подобно на умните мушици около лампата просто не се приближават прекалено много до истината.
Мери и Джонсън ни чакаха лично на главния вход на голямата си служебна сграда. Джонсън стисна ръката ми и се опита да се престори на добронамерен, което показваше известна интелигентност, защото съдбата му беше в ръцете ми. Мери се наведе, за да ме целуне приятелски по бузата, и когато се отдръпнах, тя го прие елегантно, все едно нямаше да навреди, че е опитала.
Качихме се с асансьора в една голяма зала за съвещания, пълна с мъже и жени с чисто нови сини блейзери и сиви панталони. В стаята вонеше на доволство, самонадеяност и снобизъм. Това бяха същите хора, прекарали последните десет години от кариерата си в преследване на един шпионин и които бяха съвсем сигурни, че са го пипнали и изправили пред олтара на правосъдието. Общото настроение беше високомерно. Бяха заловили най-хлъзгавия шпионин в историята, същата къртица, която се беше изплъзнала на толкова много от предшествениците им.
Настроението им съвсем скоро щеше да се скапе.
Бяха запазили столове за двама ни с Катрина и даже имаше табелки с имената, което показваше, че Джонсън се беше престарал в усилията си да ни представи за гостуващи знаменитости.
Той застана отпред и обяви кои сме, после си сложи подходящо мелодраматична мрачна усмивка и каза:
— Майор Дръмънд, моля, пуснете вашата касета.
Така и направих. Цялата стая я изслуша като в транс, до самия край. Джонсън изчака три-четири напрегнати секунди, преди да поясни:
— Това беше гласът на Милт Мартин, бивш помощник държавен секретар, отговарящ за бившите съветски републики.
— Исусе Христе — промърмори един тип.
— Мамка му — не се сдържа една блондинка в дъното.
Друг агент пък направо стовари юмрук по масата. Отне им няколко секунди да се справят с емоционалния хаос.
Един мъж с посребрена коса, който изглеждаше като застаряваща кинозвезда, изрева:
— И тази проклета касета е истинска?
На лицето на Джонсън изгря лукава усмивка.
— Майор Дръмънд, запознайте се с Ричард Семблик, началника на екипа, който залови генерал Морисън. Той прекара последните три години, като се опитваше да пипне шпионина, и по негова препоръка съсредоточихме усилията си върху вашия клиент.
Лицето на Семблик незабавно порозовя и аз веднага разбрах какво става. Джонсън и Мери бяха режисирали тази среща старателно, за да спасят собствените си задници. Джонсън се държеше така, сякаш искаше да каже: „Добре, некадърници такива, вие се объркахте и ни накарахте да арестуваме не когото трябва, но за щастие се заех да оправя нещата собственоръчно, така че няма да е лошо да се поклоните пред мен.“
Хвърлих поглед към Мери, която ме гледаше втренчено. Изражението й говореше нещо като: „Дръмънд, моля те, не давай воля на инстинкта си за справедливост, а действай по нашите правила и ние също ще ти угодим.“
Поиграх си с мисълта да разкрия всичко и да обясня на присъстващите какво целят лъжците Мери и Джонсън, но не за дълго. Предстоеше да сключим сделка и макар че още не бяха уточнили очакванията си, вече бяхме минали средата на пътя и не можех да си позволя да се откажа.
Усмихнах се.
— Мистър Джонсън е прав. С негова помощ и по инициатива на Мери открихме истинския шпионин. Без тях нямаше да се справя.
От логическа гледна точка това си беше вярно — ако те двамата не ни бяха използвали като примамка за смъртоносни убийци, нямаше да получа „инициативата“ да се справя.
Джонсън ми намигна, все едно ужасно се забавлявахме, и адски му личеше колко е доволен от избора, който бях направил.
— Разпоредихме национално издирване на Мартин — каза той. — Последно е забелязан в района на Гарисън, щата Ню Йорк. ФБР е уведомило всички летища и пристанища, а снимката на Мартин е изпратена до всички гранични пунктове. Очевидният избор за бягство е Канада, но с неговия проклет нос няма да е трудно да го разпознаят.