Това предизвика шумна вълна от кикот в цялата зала, защото всички присъстващи бяха твърде напрегнати от усилието да си възвърнат благоволението му. Повечето бяха с гузните изражения на деца, които тайно са се изакали в гардеробчето, а всички останали се оглеждат и се питат каква е тази ужасна воня.
Постепенно осъзнаваха, че арестуването и публичното обвиняване на Бил Морисън е било колосална глупост. Някой от руска страна ги беше изиграл здравата и щяха да се търкалят глави, защото в крайна сметка това беше ЦРУ а подигравките с управлението бяха като национален спорт за пресата и Конгреса.
Доста от по-съобразителните хора около масата се споглеждаха и очевидно се опитваха да сключат временни съюзи, за да изкарат някой друг най-слабото звено във веригата и потенциален кандидат за уволнение.
Настъпи моментът да се обадя:
— Поне можете да си възвърнете част от престижа. Знаем кой е бил наблюдаващият офицер на Мартин, нали?
— Юриченко — каза Джонсън, като безпогрешно улучи репликата си в сценария.
— Точно така. Е, не можем ли да пипнем неговото русо съкровище? Не можем ли да изкараме Арбатов наяве?
Всички в стаята се замислиха по този въпрос. Поне половината от хората тук щяха да прекарат остатъка от кариерата си, забутани в килера на чистачката в мазето, като броят ангелите на върха на една игла. Бяха готови да се съгласят с всяко предложение, което щеше да ги изкара по-малко глупави.
— Освен това — добавих бързо — очевидно имате и по-голям проблем.
— Който е? — попита Мери, като поглеждаше в сценария си.
— Ако чуете касетата по-внимателно, ще откриете, че Мартин признава как е казал на Юриченко, че Алекси Арбатов е предател. Мартин може да му го е казал още преди дванайсет години, когато Морисън му го е разкрил за пръв път.
Катрина, която се опитваше да прикрие отвращението си, изведнъж се намеси:
— Майор Дръмънд се опитва да ви каже, че трябва да спасите Алекси. Той ви е предавал информация в продължение на повече от десетилетие, така че му дължите много.
Джонсън дори не изчака:
— Ето как ще стане. Имаме шанс да си го върнем на Юриченко. Окей, значи той е вербувал един от нашите най-важни хора. Но пък и ние сме направили същото. Ще завършим реми.
Това очевидно беше сделката, която бяхме сключили предишната вечер — е, освен факта, че двамата с Катрина пак щяхме да бъдем употребени, този път за да спасим репутацията на Мери и шефа й. Но пък в общата схема на нещата това не беше кой знае какво, нали така? Ако правото изобщо ме беше научило на нещо, това беше чисто теоретичният смисъл на думата „справедливост“. Просто трябва да си благодарен, ако везните се наклонят в твоя полза.
Сякаш бяхме на акробатическо шоу — главите около масата започнаха да кимат толкова усърдно, че се уплаших да не се откачат. После се появиха няколко несигурни усмивки. После истински смях. А после професионалистите поеха нещата и започнаха да обсъждат своя план.
37
Когато кацнахме, в Москва беше тъмно като в рог и студено като в ада. Земята беше покрита със сняг, а дърветата с ледени висулки. Пристигнахме с модифицирания „Боинг 747“ на ВВС на САЩ в компанията на държавния секретар, който идваше за предварително уговорена среща с руския си колега.
Двамата с Катрина бяхме облечени като военни от ВВС на САЩ и бяхме записани в бордовия дневник като членове на екипажа — тя беше стюардеса, а аз — радист. По план държавният секретар трябваше да прекара там само няколко часа, така че нямахме много време, но пристигането и отпътуването под дипломатическия му имунитет беше единственият начин да постигнем целта си. Мери също беше с нас, записана като завеждаща връзките с обществеността на държавния секретар — доста плитко, но пък тя нямаше да излиза от самолета, защото руснаците я познаваха по лице.
Трябваше да сме ние тримата. Алекси познаваше Катрина и мен, а Мери беше неговата свръзка през всичките тези години. Бяхме единствените хора, които знаеха как да се свържат с него, и той нямаше да повери съдбата си на други.
В момента, в който официалното посрещане на държавния секретар приключи и колоната от черни служебни автомобили замина, ние се хванахме на работа. Започна да пристига друга колона от автомобили, от които излизаха мъже и жени, преоблечени с работни гащеризони, които се изкачваха по стълбите и се тълпяха във фоайето до спалното помещение на секретаря. След десет минути в помещението имаше двайсет агенти на ЦРУ и Мери започна инструктажа.
Няма да познаете кой ръководеше оперативния екип. Старото ми другарче Джаклър, великият инквизитор, който беше събрал бившия екип на Мери от посолството, тъй като познаваха Москва и руските мерки за сигурност в детайли — най-важното за нашите цели.