А може би пък никой от тях не беше агент на СВР. Може би Джаклър просто е искал да прекрати операцията. И без това не изглеждаше особено въодушевен, така че можеше да бие отбой и да каже: „Ами направихме точно каквото искахте, но операцията беше изложена на риск, така че нямах друг избор.“
Изведнъж Катрина каза:
— Ще се напишкам. Трябва да отида до тоалетната.
Тя се протегна под масата и силно стисна ръката ми, после ме остави с Алекси. Не казах нищо, докато той не вдигна ръка, за да измъкне слушалката от ухото си.
— В това няма смисъл — прошепна.
— На мен ги говори — оплаках се.
— Къде отиде Катрина? — попита той.
— В тоалетната. Изчакай още десет секунди и върви при нея. Тя ще ти каже какъв е планът за бягство.
Той се поколеба, сякаш не беше сигурен какво да направи. Най-сетне се надигна и тръгна към тоалетната, като ме остави сам на масата. Отпих от кафето си и отново обмислих ситуацията. И преди се бях забърквал в кофти дела, но това беше несравнимо. Едва не ме убиха на три пъти; разбрах, че жената на мечтите ми е студенокръвна кучка, която манипулира всички около себе си; а когато се върнех, очевидно ме чакаше неприятен разговор с началниците ми, в който да се опитам да обясня защо съм убил шест души, измъчвал съм заподозрян и съм изнудвал Централното разузнавателно управление; при това бях надробил цялата каша заради един клиент, когото не можех да гледам.
Катрина се бавеше. Аз барабанях с пръсти по масата. Проследих няколко мъже и още толкова едри, дебели бабушки, които излязоха от тоалетната и се заклатиха навън. Небрежно огледах седем-осем по-млади мъже, които изглеждаха най-вероятните агенти на СВР. Опитах се да разбера дали ме наблюдават. Двама или трима отвърнаха на погледа ми и аз ги отписах. Професионалните агенти никога не те зяпат открито, нали така? Държат се, все едно дори не знаят, че си там. Това стесняваше кръга на заподозрените до около пет души, трима от които седяха на една маса, и аз се почудих дали тайните агенти се движат на глутници.
Пиех си кафето и ги зяпах. Единият се изнерви от погледа ми. Започна да си играе със салфетката, а очите му разсеяно се стрелкаха наоколо. Освен това забелязах издутина под лявата му мишница. Или имаше много неприятен тумор, или носеше желязо, както се казва.
Мина още една минута, преди да се отвори вратата на мъжката тоалетна. Алекси показа главата си навън и се огледа, след което излезе. Преди да успее да се върне на масата, станах и тръгнах срещу него. Хванах го за ръката и го дръпнах към изхода.
Всъщност почти успяхме. Вече бях отворил вратата, когато тримата скочиха от местата си и хукнаха към нас, като крещяха и вадеха пистолетите си. Рязко блъснах вратата и изскочих на улицата, за да спася поне собствения си задник. В такива ситуации наистина всеки трябва да се спасява поединично.
Най-добрият изход за бягство беше метрото и аз хукнах към спирката с цялата скорост, на която бях способен. Оставаха ми по-малко от двайсет метра, когато трима мъже с пистолети изскочиха иззад ъгъла и ми препречиха пътя. Завъртях се надясно и се втурнах между колите на улицата, като се молех да успея да пресека.
Един черен седан полетя срещу мен и зачеркна тази възможност. Отхвърчах назад и няколко ръце грубо ме събориха на земята.
— Нямам оръжие, нямам оръжие! — извиках.
Не исках някой да направи нещо необмислено.
Две много едри горили застанаха над мен, хванаха и двете ми ръце и почти ме занесоха обратно в закусвалнята, където още четирима държаха предателя да не избяга. Пред входа мигновено спря черна камионетка и ние двамата бяхме наблъскани вътре с такава сила, че се приземихме по очи. Петима от горилите на СВР се качиха след нас и се заеха да слагат белезници на китките и глезените ни и да ни запушват устите.
Никой не каза нищо. Почувствахме как камионетката потегля и запазихме мълчание, докато ни караха бог знае къде. Не трябваше да става така. Трябваше да съм в друго превозно средство на път за летището, където ме чакаше голям удобен самолет, който щеше да ме откара обратно в добрите стари Съединени щати.
38
Камионетката спря чак след двайсет минути. Един от пазачите отвори вратата и изблъскаха двама ни навън. После ни повлякоха към някаква голяма многоетажна сграда, която, изглежда, нямаше много прозорци, а това не ми хареса. Сградите, които нямат много прозорци, обикновено ги наемат с определена цел.