Спах до десет, когато някой почука на вратата. Отворих по долнище на пижамата.
Беше Мери, със страхотната си усмивка.
— Добре дошъл, клечо.
— Ъъъ… благодаря.
Тя влезе, без да пита. Изглеждаше по-добре от всякога — забелязах, че раздялата с Бил й се отразяваше добре. Бузите й бяха поруменели и пак беше облечена с къса пола и тясна блуза, която да показва какви страхотни гърди и крака си има по рождение. Очите й пробягаха из апартамента ми, който беше толкова малък, че сигурно щеше да се побере в банята за прислугата в къщата на Хоумър.
— Хубаво местенце — каза.
— Глупости — отвърнах. — Миша дупка. Посещението ти лично ли е или професионално?
— По малко от двете — каза тя, облегна се на стената и ме изгледа с блестящите си сини очи. — Кофти ли беше там?
— Доста кофти. Да кажем само, че се съмнявам в Русия да има много рецидивисти. Шансовете да оцелееш при първия престой в затвора не са високи.
— Съжалявам — каза тя и наистина изглеждаше така, все едно съжалява. — Когато не се върна със самолета, направо се побърках. Нищо не можех да направя, Шон.
— Вината не е твоя. Не ти се сърдя.
— Опитахме се да прекратим операцията.
— Знам.
Бяхме изчерпали тази тема, а освен това бях повече от сигурен, че е чела всичките ми доклади, така че знаеше точно какво е станало. Тя отиде до библиотеката и започна да разглежда книгите ми, за да не гледа към мен.
Звучеше изнервена, когато каза:
— Направо няма да повярваш.
— Ще се изненадаш на какви неща вярвам вече.
— Повишиха ме след края на операцията. Аз съм новият заместник на Джонсън.
Поклатих глава, но не от недоверие.
— Е, това е сериозна работа.
— Аз бях най-изненадана — каза тя с престорена искреност.
От чист кариеризъм беше предала собствения си съпруг и когато това не беше свършило работа, беше преживяла кризата най-безболезнено от всички. Имаше страхотни инстинкти и рефлекси. Защо да не я повишат?
— И как е съпругът ти? — попитах, защото все още трябваше да запълвам петте месеца с всички събития, станали извън замръзналата пустош на Лагер 18.
— Добре е. Назначиха нов адвокат, след като ти напусна.
— Да, знам. Как се справи той?
— Ти му беше оставил подарък за рождения ден. Докарахме Еди Голдън в централата и му пуснахме касетата. Бяхме много директни. Казахме му, че вече не можем да подкрепим обвиненията в убийство и държавна измяна. Хич не беше доволен.
— Представям си — отвърнах, като се опитвах да преглътна недоволството си, че съм изпуснал точно тази среща.
В това дело имаше много несправедливости, но тази беше най-болезнена. Заслужавах да видя как Еди пребледнява, докато осъзнава какъв глупак ще излезе след всичките си интервюта за пресата по случая „Морисън“. Това е рискът да работиш в светлината на прожекторите като него. Когато се появиш на корицата на списание „Пийпъл“, хората имат определени очаквания.
— След това сключихме сделка — продължи Мери. — Позволиха на Бил да се уволни като генерал-майор в замяна на самопризнанията му в прелюбодеяние.
— Генерал-майор? Но той беше само кандидат за този чин. Дори не беше произведен.
Тя леко наклони глава.
— Ние много държахме на тази сделка, а Бил беше побеснял. Съгласихме се, че има право да е ядосан. Искахме да му предложим една-две отстъпки.
Изведнъж ме обзе подозрение.
— И защо държахте толкова на сделката?
Тя откъсна поглед от библиотеката ми и се взря през прозореца, за да избегне обвинителния ми поглед.
— Защото трябваше да обясним всичко това, Шон. В крайна сметка пуснахме версията, че сме имали безупречен източник в Москва. Той изказал някои сериозни обвинения и ние сме му повярвали. Платили сме му много пари, за да ни предаде някои документи, които според нас са били истински. Но по-късно сме разбрали, че той е фалшификатор и документите са фалшиви. Не е имало предател.
— Шегуваш се! — извиках.
Тя продължи, все едно не бях казал нищо.
— Беше неудобно ЦРУ да признае, че го е прецакал обикновен крадец, но го преглътнахме. Все пак беше много по-добър вариант от истинската история.
— И защо да е по-добър?
Тя най-сетне се обърна и ме погледна.
— Защото в продължение на петдесет години ние и руснаците бяхме насочили десетки хиляди ядрени ракети едни към други. Защото сегашното положение може и да не е съвършено, но в сравнение с миналото е сериозен напредък. Говорим за намаляване на ядрения арсенал наполовина. Те работят заедно с нас, за да сложим край на тероризма. Ако сме на една страна, има стотици начини да си сътрудничим и да направим света по-безопасен. Създаваме ново партньорство. Не разбираш ли?