— Здрасти, Еди — ухилих се. — Малко тъпо се получи, а?
— Не по моя вина — незабавно отсече той. — Дадоха ми не когото трябваше. Те се прецакаха, не аз.
— Това е едната гледна точка, наистина. Просто исках да се отбия и да ти дам нещо за спомен.
Подхвърлих бейзболната бухалка в краката му. Беше строшена на две.
Той продължи да ругае дори след като излязох.
Разбирате ли, в живота понякога печелиш, а понякога губиш и ако не се радваш, когато печелиш, ще се побъркаш. Така или иначе, дълбоко в себе си винаги съм бил оптимист. Има и много други жени освен Мери, нали? Пък и в стомаха ми все още имаше от пържолата и омара, за които беше платило американското правителство. Освен това пак спях в собственото си легло и никой не ми крадеше одеялото.
А сега да ви питам: Имам ли право да очаквам повече?