— Убийство? — обади се Катрина с негодувание. — Глупости.
Ноздрите му се разшириха, когато се обърна да я изгледа. Тя ловко се опитваше да изкопчи още информация. Умница. Добър ход, много похвално.
За съжаление Кларънс не беше стигнал до този пост, правейки глупави грешки. Той прекоси стаята и се загледа навън през прозореца.
— Уилям Морисън не само е дал на руснаците имената на нашите агенти и на руските ни контакти, но е разкрил и вътрешните механизми на нашите външнополитически решения и е спомогнал за избора на контрамерки срещу действия на руснаците, от които може да ви прилошее. В историята на шпионажа няма друг такъв предател.
Тъй като никой от нас не отговори, той продължи:
— Клиентът ви е майстор на двойната игра. Работил е точно под носа ни повече от десет години и е заблудил всички. В продължение на три години Мери Морисън оглавяваше специалния отряд, натоварен да разкрие предателя. Спали са в едно легло всяка нощ, така че трябва да ми простите неохотата да споделяме информацията. Няма да организираме блокада, за да ви попречим да се възползвате от нея. По дяволите, вече назначих двайсет души, които да я пресяват. Но не тръгвай на бял кон, Дръмънд. Няма да мине.
Опитвах се да попивам всяка дума, но ме разсейваше новото, случайно изтървано разкритие. Мери Морисън е била начело на отряда за издирване на предателя — спала е с човека, за когото сега бяха убедени, че е търсеният изменник. Ако Морисън наистина беше предател, то коварството на измамата надхвърляше всякакви представи.
Изправих се и Катрина ме последва.
— Мистър О’Нийл, благодарим ви за отделеното време. С нетърпение ще очаквам резултатите от работата на екипа ви в най-скоро време.
На лицето му изгря самодоволна усмивка и остана там, докато се измъквахме през вратата. Кларънс срещу Дръмънд. Резултат: един на нула.
Когато се върнахме в колата, Катрина каза:
— Боже, доста добре се справи.
— Мерси.
— Не говорех сериозно.
— Знам.
— Пропускам ли нещо? Какво беше това за жена му?
— Мери Морисън е била началник на московското бюро на ЦРУ. Нали ги знаеш вашингтонските съпружески двойки от политици, за които пишат по списанията? Бил и Хилари. Боб и Елизабет Доул. Семейство Морисън са точно същото, но в света на свръхтайните агенции. А, между другото, аз ходех с жена му в колежа.
Опитах се да го кажа бързо, но Катрина имаше остър слух.
— Ходел си, а? И не те е навила тя да защитаваш съпруга й? Кажи ми, че не е истина.
— Важното в случая е, че той се е навил да го защитавам — казах, като отговарях на въпроса й само отчасти.
— Значи и с него се познаваш?
Кимнах.
— Колко добре се познавате? — настоя тя.
— Повече, отколкото би ми се искало.
— Защо така?
— Защото е гадняр.
— Защото е гадняр? И това е всичко?
— Добре де, как ти се струва това? Амбициозен, потаен, арогантен, егоистичен мазен задник.
— По-цветисто е, но защо ми се струва, че ти липсва обективност?
— Какво не му е обективното? Човекът е задник, всичко тръгва оттам.
Тя мъдро реши да смени тактиката.
— Бях останала с впечатлението, че вие поставяте само способни хора на такива високи постове. Само не ми казвай, че Холивуд е по-близо до истината.
— Не съм казал, че Морисън не е способен. Работил съм веднъж с него, още когато бях в пехотата. Даже преди той да се запознае с Мери.
Тя се облегна на вратата.
— Разкажи ми за това.
— Командвах отряд, който беше получил заповед да унищожи терористична клетка, планираща убийството на някакви американски дипломати в Израел. Нашите агенти бяха прехванали няколко от техните съобщения и някой реши да нанесем изпреварващ удар. Морисън беше офицерът за свръзка от разузнаването. Нямах оплаквания в това отношение. Знае си работата.
— А в кое отношение имаше оплаквания?
— В лично. Държеше се арогантно с хората ми. Започна да ни учи как да се подготвим за мисията, как да я планираме, как се варят яйца. Помолих го да не се меси, а той грубо ми напомни, че е полковник, а аз съм лейтенант. Започна да се гласи да дойде с нас. Отказах му, защото не беше включен в екипа, не беше проверен, нито обучен. Беше опасно за него, както и за нас.
Не беше трудно да се досетиш какво стана после.
— Но той дойде въпреки всичко?
— Някакъв генерал, негов приятел, пусна връзки. В края на краищата се озова в нашия самолет.
— И това беше проблем?