Той заобиколи масата, като присвиваше очи и небрежно питаше:
— Дръмънд, нали така? Не сме ли се срещали някъде?
Това беше неговият поздрав със запазена марка, който отправяше към всичките си противници — гадният начин да каже: „Ти си толкова незначителен, че почти не те помня.“
— Аха — отвърнах. — А ти кой си? Имам среща с някакъв задник на име Еди Голдън. Той тук ли е?
Беше доста глупава реплика и Еди незабавно се засмя: тоест това беше адски аматьорско и детинско, но пък той беше толкова великодушен, че просто нямаше да му обръща внимание, вместо да ми го набута обратно по най-остроумния начин. Което всъщност си беше най-остроумният начин.
Кохортата му от почитатели побърза да се присъедини с възхитени подхилквания. Аз бързо добавих:
— Това е помощничката ми Катрина Мазорски.
— Господи боже, Дръмънд. Къде я намери пък тази?
Той се засмя, като предизвика съответното кокоше ехо в дъното на залата. Катрина го прие спокойно, като скръсти ръце на гърдите си и търпеливо изчака смехът да затихне в хихикане. После се ухили.
— Много си забавен, Еди.
— Знам.
— „Къде я намери пък тази?“ Нали това каза?
— Точно това казах.
Усмивката й изчезна.
— И какъв е подтекстът, Еди?
— Сама се сети — отвърна той, без да излиза от ролята на нахалното копеле.
— Не мога. Помогни ми, моля те. „Къде я намери пък тази?“ Какъв е подтекстът? Защо всички се засмяха?
Хихикането в дъното заглъхна. Еди внезапно осъзна това, което всички вече бяха разбрали.
— Няма никакъв подтекст — каза той, като рязко премина в защита.
— Все някакъв трябва да има, Еди. Надявам се, че не е полова дискриминация. Та какъв е? Откъде намери тая фуста? От коя канавка е изпълзяла? Или какво?
— Просто исках да кажа нещо като, откъде е тя? От Вирджиния? От Ню Йорк?
Катрина подпря брадичка на ръката си.
— И това е смешно?
— За някои хора очевидно е смешно.
Тя го изгледа заплашително.
— Аз не смятам така. Ти мислиш ли, че е смешно?
— Ами не, по-скоро не.
Тя рязко се завъртя към мен. Намигна ми и направи малък, неприличен жест с ръка. Ето това вече беше смешно. Поне на мен ми се струваше доста смешно. Еди не смяташе така и начупено заобиколи масата в обратната посока.
Почаках да седне, преди да го попитам:
— И кои са изтъкнатите ти колеги?
Той спря да се цупи и се пробва с една широка усмивка.
— Няколко от членовете на нашия прокурорски екип, съставен от служители на различни агенции. Очевидно не можех да събера всички в тази стая — по дяволите, едва ги събирам на трите етажа, които ми предоставиха. Ха-ха-ха. Така че лично избрах неколцина ключови служители, които да присъстват.
Това беше много изискан начин да ми каже, че зад него стои цяла армия от юристи, което и сам си знаех, но пък на Еди винаги може да се разчита да ти набие нещо в главата.
Той избута стола си назад, вдигна го на задните крака и качи собствените си крака на масата с подметките към мен. В Азия този жест се смята за непростима обида. Еди небрежно сведе поглед и започна да си играе с ноктите на ръцете си, сякаш ги чистеше — пълен фарс, защото той никога няма кал под ноктите.
— Е, Дръмънд, ти поиска тази среща. Защо?
— Просто си помислих, че не е лошо всички да се запознаем.
— Вече се познаваме. Ние с теб сме се срещали два пъти в съда. Нещо друго?
Още един добър ход — по този начин прехвърляше на моите плещи задължението да водя срещата.
— Няколко процедурни въпроса — отвърнах. — Решил ли си вече какви обвинения ще повдигнеш?
— Още не. Твоят клиент е извършил толкова много престъпления в разстояние на толкова продължителен период от време, че вероятно ще се възползваме от целия допустим срок от трийсет дни, за да формулираме пълния набор от обвинения. Засега… само държавна измяна.
Това потвърди първото ми подозрение. Ето какво се готвеше: Еди щеше да изчака до последния момент, за да изстреля наведнъж цялата канонада от обвинения, като ни принуди да разчепкаме доказателствата, притиснати от опасно краткия срок, за да решим как ще отвърнем на лавината от разкрития.
— Ясно — отвърнах и се постарах да си придам заплашително изражение. — Говорих с О’Нийл и той ми каза, че твоите хора разсекретяват доказателствени материали, които да предадат на моя екип. Ще ти кажа същото, което казах на него. Ако скоро не започна да получавам тези материали, ще прибегна до пресконференциите. Освен това ще поискам прекратяване на делото на основание възпрепятстване на правосъдието.