Еди за пръв път вдигна очи от ноктите си.
— Това би било много глупаво, Дръмънд.
— Не и от моя гледна точка. Вярно ли е, че двамата с капитан Збровня от месеци работите в сътрудничество с екипа, който арестува моя клиент?
— Споделяха с нас някои факти в хода на разследването — измъкна се той, като отново се зае да изучава ноктите си.
— Значи сте имали достатъчно време, за да прегледате доказателствата и да съставите обвинението. Нито един съдия няма да прояви съчувствие. И ако не получа списъка с обвиненията и доказателствата навреме, наистина ще поискам прекратяване на делото, а ти ще трябва да обясняваш на съдията за какво си пропилял месеците преди ареста.
Еди отново пусна широката си ослепителна усмивка. Цялата история му беше много забавна.
— Няма да стане, приятел. Никой никога не е работил толкова здраво, за да изясни някой случай. Имам цяла кантонерка с бележки и молби, която ще покаже на всеки съдия колко съм отдаден на случая. Нали така, колеги?
Почитателите му започнаха да кимат яростно, сякаш искаха да кажат: „Да, наистина, никой не работи повече от нашия шеф. Той просто е страхотен. Не мислите ли, че е невероятен? Ние точно така мислим.“
— Колкото по-скоро се запознаеш със случая — продължи Еди, — толкова по-бързо ще разбереш в какви лайна си нагазил. Никога не съм виждал по-предрешено дело. И ще те помоля да пледираш, че е невинен, защото с огромно удоволствие ще ти го набутам отзад.
С всички сили се постарах да запазя напълно неутрална физиономия, но израженията от другата страна на масата ми подсказаха, че не съм успял. Изправих се, преди да е станало още по-зле.
— Смятам, че днес постигнахме всичко възможно. Ще изчакам да видя доказателствата.
Когато седнахме в колата, се обърнах към Катрина:
— Е? Как ти се стори?
Това беше първият й сблъсък с тежката артилерия на закона. Изглеждаше потресена. Просто си седеше и гледаше през предното стъкло.
— Той определено спечели този рунд — каза накрая.
— Окей, освен това? — изръмжах, като вече съжалявах, че съм я попитал.
— Изглежда много, много добър. И всички, изглежда, са много, много силно убедени, че делото им е в кърпа вързано.
Засмях се.
— Прокурорите винаги се стараят да оставят такова впечатление.
Тя отново се загледа през стъклото. Аз също.
5
Трябваха ни три фургона с извънгабаритни размери, за да транспортираме Имелда, двете зачислени помощнички, Катрина, папките и материалите ни и, разбира се, мен самия, от летището в Канзас Сити на север до Форт Левънуърт. Пътят беше петдесет минути — отначало по междущатската магистрала, а после по няколко хълмисти шосета с много завои, които минаваха през малки фермерски селища.
Тъй като във форта нямаше свободни кабинети, ни настаниха на така наречената Улица на полковниците. Това имаше своите предимства, тъй като тя е застроена с големи викториански къщи от червени тухли, издигнати в края на миналия век — с широки веранди, дневни с величествени камини и напълно обзаведени кухни и трапезарии. Имаше и достатъчно спални помещения, за да ни спестят неудобството да отсядаме в хотел, както и достатъчно кътчета и килери на приземния етаж, които да използваме за кабинети и конферентни зали. С типичната си деловитост Имелда вече беше уредила да доставят временна мебелировка и да включат телефоните, така че към десет вечерта вече бяхме на линия.
Един час по-късно двамата с Катрина се измъкнахме от къщата. Беше късно, но исках да я запозная набързо с нашия клиент. Щяхме да му зададем няколко въпроса, а на сутринта да се върнем за по-тежкия разпит. Изобщо нямаше да му навреди. Затворниците в единичните килии нямат чувство за време, тъй като живеят в безкрайна скука.
Доведоха го в стаята за срещи и военните полицаи отново минаха през ритуала на оковаването за масата. Изглеждаше по-съсредоточен от последния път. Кисел, но съсредоточен.
— Генерале, това е Катрина Мазорски, която ще бъде мой юридически помощник. Тя е адвокат и говори руски.
Той я изучава в продължение на пет тежки секунди, преди да избухне:
— Ти подиграваш ли се с мен?
Бях отворил уста, но Катрина вдигна ръка, за да ме прекъсне.
— Коя част точно не разбрахте? — попита тя спокойно.
Той завъртя очи и се обърна към мен.
— Господи, колко си тъп. Животът ми виси на косъм, а ти си наел някакво курве, от тия, дето се влачат след рокаджиите.