— Значи външността ми ви притеснява? — Тя се усмихна. — Това е толкова повърхностно. Почакайте да чуете това: завършила съм право в Университета на щата Мериленд — при това вечерно. И имам само две години адвокатска практика. Направо не е за вярване, нали? Сега вече би трябвало да напълните гащите.
И двамата я изгледахме невярващо. Все едно точно това ми трябваше. Клиентът ми сигурно щеше да получи сърдечен удар.
— От друга страна обаче — продължи тя, — съм спечелила деветдесет процента от делата си и завърших първа в курса. Наистина, не е като Харвард, но Харвард беше толкова неприлично скъп, че трябваше да им откажа, иначе кой знае какво щеше да стане.
Той отвори уста да каже нещо, но тя вдигна ръка и продължи:
— Коефициентът ми на интелигентност е 170, имам пълен отличен на изпита по руски език на Държавния департамент и съм адски добра в съда. Отпуснете се и се доверете на преценката на майор Дръмънд. Той не ви учи как да тълкувате сателитните снимки или каквото там правите, така че защо не му се доверявате по отношение на адвокатите?
Погледнах към Морисън, който я зяпаше с отворена уста.
— Как сте, господин генерал? — попитах.
— А?
— Как си?
— Отвратително.
— Така е в затворите. Поне си нямаш сто и петдесет килограмов съквартирант на име Буба, който иска да ти направи анална проба.
Той откъсна поглед от Катрина и го премести върху мен.
— Нямам телевизор. Не ми дават нищо за четене. Просто си седя в килията и полудявам.
— Мда… това е част от плана им. Целта е да се почувстваш толкова самотен и отегчен, че да получиш словесна диария, когато започнат да те разпитват.
— А ти какво смяташ да направиш по този въпрос?
— По кой въпрос?
— Аз съм бригаден генерал от армията на Съединените щати, глупако. Това би трябвало да значи нещо. Размърдай си тъпия задник и направи нещо.
— Като например?
— Ти ми кажи. Уреди ми телевизор, по дяволите. Докарай ми книги. Намери ми съкилийник, нещо ми намери, за да не се побъркам.
— Дори началникът на Генералния щаб няма да може да ти уреди телевизор. Това е част от плана.
Той започна да ругае и да клати глава, все едно всичко беше пълна лудница. В продължение на няколко секунди го оставих да изпусне парата, после го прекъснах:
— Искаме да ти зададем няколко въпроса. Нищо прекалено сложно, трябват ни само няколко отправни точки.
— Дръмънд, дявол го взел, изобщо не ме слушаш…
— Първи въпрос — прекъснах го, като по този начин потвърдих последната му теза. — Предал ли си тази страна?
— Какво? Не, разбира се, че не. Това са пълни глупости.
— Ние сме твоите адвокати. Разговорите ни са поверителни и трябва да знаем истината, за да можем да те защитаваме както трябва. Предал ли си своята страна?
Главата му рязко подскочи напред и вените на врата му се издуха.
— По дяволите, копеле, току-що ти отговорих. Никога не съм предавал страната си.
— Тогава защо те арестуваха?
— Не знам. Проклет да съм, ако изобщо знам в какво ме обвиняват. Как, по дяволите, очакват да се защитавам, след като не ми казват какво съм направил според тях? А?
— Пълният списък на обвиненията все още не е подаден официално. В днешните вестници пише, че си започнал да работиш за Съветите през осемдесет и осма или девета, че си се прехвърлил на страната на Русия след разпадането на Съюза и си продължил да ги захранваш с информация през всичките години оттогава насам. Твърдят, че Еймс и Хансън са използвани за изкупителни жертви, за да предпазят теб. Казват, че си най-зловещият предател в историята на разузнаването.
Този брутален монолог имаше за цел да го накара да миряса малко и да спре да ни тъпче по главите. Можех да бъда и по-тактичен, но той ме беше обидил три пъти за една минута.
Очите му се изцъклиха.
— Кой твърди това?
— Анонимни източници, от които информацията изтича като река Почти всеки ден до делото ще се появява ново разкритие. Между другото, шефът на юристите в ЦРУ спомена, че може да добавят и убийство към окончателните обвинения.
Той яростно заклати глава.
— О, по дяволите, не! Всичко е измислица. Не съм предавал никого. Не съм убивал никого. Осемдесет и осма? Как го измислиха?
— Все още не сме видели никакви доказателства.
— Вземи шибаните доказателства, Дръмънд! — изкрещя той.
— Вече ги поисках от ЦРУ и от прокурора. Но не храня особени надежди.
— Защо? Трябва да покажат нещо. Каква е тая тъпа държава? Ти адвокат ли си или идиот?
Катрина се обади с тих глас:
— Трябва да се вземете в ръце. Всичко това е част от играта.