— Значи няма да я замесвате?
— Тя вече е замесена. Среща се с адвокати, за да си избере консултант. Да не би да предпочиташ да чуеш тези неща от Еди Голдън в съдебната зала?
Агресивната физиономия се върна на мястото си.
— Добре де, добре. Но внимавай с това, което ти кажа за работата й. Ясно ли е?
Сега със сигурност беше най-добрият момент да му напомня, че аз също съм спал с нея. Или пък не всъщност.
— Мери беше наблюдаващ офицер. Отговаряше за някои елементи — каза той.
— Тоест? Шпиони, агенти, цели? — попита Катрина.
— И трите. Мери беше в едно звено, което работеше със съветското посолство и с представителите им в ООН.
— А по какъв начин това ставаше причина ти да се срещаш със съветски граждани?
— Не ставаше. Но знаех с кого се среща тя. Просто ви предупреждавам, в случай че разкрият някой от онези хора.
— А през осемдесет и девета? С какво се занимаваше тогава? — попита Катрина.
— Това беше годината, през която започна разпадането. Изведнъж всички разузнавателни агенции се оказаха с голям недостиг на персонал.
— Защо?
— Защото Източна Европа и съветските републики се разпадаха на съставните си части.
— Разкажи ни по-подробно — помолих го.
— Наричахме го Големия взрив. Случи се толкова бързо, че дори собствените апаратчици на Горбачов не можеха да го разберат. Нито пък ние. За петдесет години бяхме изградили огромна разузнавателна машина, която наблюдаваше Съветския съюз. Президентите и съветниците им се разглезиха. Обектът ни помръдваше с един сантиметър и цели легиони аналитици веднага изписваха хиляди страници, за да обяснят движението. Бяхме станали експерти по наблюдаване на замръзваща вода.
Катрина се почеса по главата.
— А това какво общо имаше с теб и твоите отговорности?
— Белият дом пищеше за информация, а ние не смогвахме. За нула време ме прехвърлиха от грузинския отдел в азербайджанския, а после в чеченския.
— Какво правеше там?
— Оценки и доклади. Ходех до тези места, срещах се с официални лица и регионални екипи и се опитвах да правя някакви изводи.
— И се запознаваше със съветски граждани? — попитах.
— Естествено. През тази година ходих в Москва пет-шест пъти, а и се срещнах с много съветски функционери в републиките.
— Завърза ли някакви по-близки познанства? — попитах, като интелигентно насочих разговора към единствения съществен факт, който бях научил от вестниците.
— Какво искаш да кажеш?
— Завърза ли някакви дългосрочни приятелства с руснаци?
Той изведнъж се изнерви видимо. Търкаше устните си с пръст и очевидно водеше някаква вътрешна борба. Гледай ти!
— Дръмънд… не мога да обсъждам тези неща с теб.
— Нямаш избор. Освен това аз съм не просто твой адвокат, а и офицер с разрешително за работа със строго секретни материали. А снощи и Катрина възстанови своето.
Той изучаваше лицата ни.
— Вие не разбирате. Могат да ме изправят пред военен съд дори ако само прошепна това име.
— Сериозно ли говориш? — попита Катрина, като доста точно изрази подходящото настроение.
И все пак трябваше да издържим още трийсет секунди кършене на ръце, тежко дишане и идиотска нерешителност, преди да каже:
— Чували ли сте за Алекси Арбатов?
— Не.
— В момента Алекси е вторият човек в СВР, службата за външно разузнаване на Русия, една от двете структури, на които се разпадна старото КГБ… тази, която отговаря за външните работи. — Той спря, за да направи прозрачна драматична пауза. — Запознах се с Алекси през онази година. Аз го култивирах.
— „Култивирах“? — повтори Катрина.
— Това означава, че не съм успял да го накарам да премине изцяло на наша страна, но съм го докарал наполовина дотам.
— В какво се състои тази половина? — попитах.
— Понякога Алекси ме снабдява с информация. Винаги решава какво точно да ни даде и обикновено — дали да го направи изобщо. На нашия жаргон той е неконтролиран източник.
— Все още е, така ли? — попитах.
— Да. Аз бях неговият наблюдаващ офицер. По-късно включихме и Мери. Когато ме назначиха военен аташе в Москва, тя пое операциите на управлението там, за да сме близо до Алекси.
Бях зяпнал, ама наистина широко. Морисън твърдеше, че е „прибрал“ втория по важност човек в най-важната руска шпионска агенция. Това е горе-долу същото, като да притежаваш нотариалния акт на Емпайър Стейт Билдинг — виждаш много различни неща от наистина страхотна гледна точка.
— Мамка му! — възкликнах неволно.
А той взе, че отговори:
— Сега разбра ли защо Мери се омъжи за мен вместо за теб, тъпак такъв?
Всъщност аз мога да чета мисли доста добре и разбирах, че той в действителност искаше да каже: „Ти можеш да ме разбереш. Докарах вкъщи най-големия разузнавателен улов, за който са чували в ЦРУ, и виж как ми се отплатиха тези копелета.“