— Всъщност някакъв шеф от управлението ми се обади, за да ми благодари, че съм се сражавал така храбро за опазване на националната сигурност. Похвали ме, че съм бил мъж на място.
— Да дойдат да питат мен — измърмори Имелда.
Осъзнах, че току-що съм спечелил един рунд. От друга страна, едно такова дело може да продължи петнайсет, дори двайсет рунда и самодоволството може да се окаже фатално. Колкото до разговора ми с Джонсън, все още ми притреперваше. Хората не се издигат до този пост в ЦРУ — където забиването на нож в гърба, прецакването и конспирацията са доведени до съвършенство, — без да притежават безмилостно упорство. Имах чувството, че ще се срещнем отново, че току-що съм вдигнал мизата, а следващият сблъсък ще е още по-коварен.
9
Вдлъбнатините и драскотините бяха изчезнали от вратата на черното порше, когато отново паркирах точно до него. Имиджът е от изключителна важност за Хоумър Стийл и дори не смеех да си представя колко проблеми и разходи са му създали, докато ги махне. Всъщност бих си ги представил с голямо удоволствие, защото в това беше целият смисъл, нали така?
Катрина огледа къщата и квартала и направо зяпна.
— Готина барачка — измърмори.
— Да, така е. Но в този голям красив палат живее един зъл, лош великан.
— Не ми казвай. Имаш проблем и с баща й, нали?
— Имам проблем и с баща й — признах си.
Тя се подпря на вратата на колата и ме изгледа унило.
— Нямаш ли някакви приятели?
— Имаш предвид живи?
Тя пропусна това покрай ушите си.
— Добре де, каква е историята с бащата?
Имаше пълно право да пита най-малкото защото никое човешко същество не заслужава да се среща с Хоумър Стийл без известна подготовка. Всъщност, ако трябва да бъдем напълно точни, никое човешко същество не заслужава да се среща с Хоумър Стийл. Точка.
— Казва се Хоумър — обясних. — И фактът, че е баща на Мери, е необясним от биологична гледна точка. В семейството на Стийл има големи пари още от времето на динозаврите. Ако се поразровиш из икономическата история на тази страна, във всеки ключов момент ще откриваш по един Стийл. Един дал кредит за първия параход. Друг снабдявал армията на Севера с ботуши. Трети… виж, ако ти е интересно, питай Хоумър. Това е любимата му тема.
— Значи е богат. И какво от това?
— Един от начините да удържат статуквото на богатството е да женят собствената си купчина пари за друга купчина пари, нещо като семейна традиция. Когато дойдох за пръв път, той ми стисна ръката и каза: „Е, млади човече, с какво се занимава баща ви?“ И аз отвърнах: „Ами, сър, той продава коли втора ръка.“ Направо му махнах главата. „Коли втора ръка“, изръмжа. Направо го изръмжа, заклевам се, като мечка.
Кой знае защо, Катрина реши, че това е смешно.
— Както и да е — продължих. — Майката на Мери починала, когато тя била още малка. Била единственото им дете и мисълта, че последните гени в семейството ще се смесят с моите, без малко да го побърка. Постоянно я тормозеше. После ми забрани да стъпвам в къщата. Когато всичките му усилия се провалиха, нае частни детективи, които да ми попречат да се срещам с нея. Странно съвпадение, но същата вечер някой разби колата ми с чук.
— И ти какво направи?
— Ами обадих се да я откарат в гробището.
— Не си ли чувал за полицията?
— Не си ли чувала за нуждата от доказателства?
— Каза ли на Мери?
— Нямаше нужда. На следващия ден трябваше да заминем за Флорида за пролетната ваканция. Щяхме да ходим с моята кола.
— И тя какво направи?
— Нае шофьор и една голяма черна лимузина и я напълни с шампанско и вносна бира. Задържахме колата десет дни и накрая тя изпрати сметката на баща си.
Рязко отворих вратата и — опа! — познайте какво стана.
— Удряш онази кола — отбеляза Катрина.
— Права си, мамка му — казах и повторих упражнението.
Тя ме изгледа със странно изражение, очевидно се чудеше с какво отмъстително и незряло копеле се е забъркала.
Позвъних и почакахме около четирийсет секунди. Ето защо не си купувам толкова голяма къща. Ако някой почука на вратата, трябва да си приготвиш суха храна за прехода от задния салон до предното фоайе.
Вратата се отвори и ето ти го Хоумър, с онова отвратено изражение, което имат някои жени, когато видят как голяма гадна хлебарка изприпква по кухненския плот.
— Добър ден, мистър Стийл — казах. — Това е помощничката ми, мис Катрина Мазорски. Дъщеря ви ни очаква.
Той огледа дрехите на Катрина, които днес се състояха от къса пола и стара жилетка, под която носеше нещо като потниче. Само дето не повърна.
Очите му се преместиха на моя шевролет.