Някой ден ще пикая на гроба на Еди, обещавам.
В полунощ предложих на Катрина да я изпратя до колата й. Човечето със сивия костюм прилежно седеше до изхода и навърташе извънредни за сметка на данъкоплатците.
Обърнах се към Катрина.
— Нали е по-готино от работата с наркомани, дилъри и проститутки?
Тя не ми обърна внимание.
— Какво ви стана на вас двамата?
— Кои двамата?
— Знаеш точно кои двамата.
Господи боже. Дали не можех просто да я застрелям и да си спестя мъките? Очевидно не, докато на вратата имаше свидетел, така че казах:
— Нямах представа. Честно. Моля те, нека да оставим този въпрос.
— Нямал си представа? Това маце е страхотно, Шон. Идеалната жена — от онзи тип, който докарва на мъжете мокри сънища. И ти си нямал представа?
Достатъчно.
— Нямах. Излизахме през последните ми три години в колежа. След като се дипломирахме, и двамата започнахме друга работа. Аз постъпих на интензивно обучение, тя също. Аз получавах задачи и тя получаваше задачи. Виждахме се за по един уикенд на два-три месеца. Когато се върнах от Панама, тя беше станала мисис Морисън.
— Ти възнамеряваше ли да се ожениш за нея?
И откъде можех да знам, че ще стане така? Мъжете не си падат по психоанализите след края на връзката. Да вземем мен например — или излизаш с момичето, или не. Когато един от двамата спомене думата „сватба“, другият има само два възможни отговора: „Добре, и без това нямам друга работа“ или „Бих предпочел/а клизма със сярна киселина“. После или се замъквате до олтара, или продължавате да търсите следващата възможност, без продължителни и катастрофални паузи междувременно.
— Може би — признах.
За щастие вече бяхме стигнали до колата на Катрина — раздрънкана таратайка „Нисан Сентра“, която сигурно е била на 300 000 километра още когато я е купила. Отворих й вратата и тя нямаше какво да прави, освен да влезе вътре. Проследих я с поглед по улицата.
Какво ли си мислеше за цялата история? Сигурно, че съм идиот, който е чакал прекалено дълго. Или пък че съм един от онези заклети ергени, които се страхуват да не изгубят монопола върху големия телевизор, собствения си член и чековата си книжка. Честно казано, имаше нещо такова.
Но не беше и толкова просто. За Мери винаги съм се питал…
10
На следващата сутрин Катрина ме измъкна изпод душа, като се обади по телефона и ми каза да си включа телевизора. Беше едва седем часът, а Еди вече стоеше на стъпалата на голямата офис сграда на Четиринайсета улица, обграден от трима прокурори с очи като кинжали, и четеше от бележките си на един подиум.
— … едно разследване, което отне седем месеца интензивна работа от стотици предани служители на армията, ФБР и ЦРУ. Внимателно обмислихме набора от обвинения, които да отправим към генерал Уилям Морисън, и се спряхме на следните: два случая на предумишлено убийство, държавна измяна, поведение, което уронва честта на офицера, прелюбодеяние, нарушаване на военна клетва и лъжесвидетелстване в хода на официално разследване. Тези обвинения са подписани от генерал-лейтенант Холтър и са подадени във Военния съд на окръг Вашингтон.
Еди вдигна очи и погледна право в камерата, като някак си успя да преглътне обичайната мазна усмивка и да я замени с изражение тип „обикновен американец със зъбобол“.
— Има ли въпроси?
Имаше въпроси, разбира се. За момент се чуваше единствено ужасяващият вой на стотици стръвни журналисти.
— Не — отвърна очарователният Еди. — Все още нямаме определена дата за изслушване, но очакваме експедитивни действия. Съдът осъзнава големия обществен интерес към този случай. Единственото, което ни задържа в момента, е защитата, която между другото вече получи голяма част от доказателствата и достатъчно време, за да планира действията си. Искрено се надявам, че няма да протакат.
— Мръсно подло копеле! — изкрещях.
— Добре казано — отговори Еди на друг невидим репортер, не на мен.
По внезапната му широка усмивка предположих, че репортерката е невероятна красавица, защото това беше изражението на Еди тип „Искаш ли да спиш с мен“.
— Не, не сме им предложили извънсъдебно споразумение. Този въпрос все още подлежи на обсъждане.
Един от тримата прокурори от екипа бързо пристъпи напред и се наведе към микрофона.
— Много съжалявам, но днес нямаме време за повече въпроси. Благодаря ви много.