Еди отправи към множеството добре заучената усмивка, чието послание беше: „Ей, наистина ми се иска да си седя тук цял ден и да си говорим, защото вие сте репортери и аз много, много ви обичам. И се надявам вие също да ме харесвате, но съм много зает, може би най-заетият човек в Америка, тъй като, както сами виждате, върша изключително важна работа за американския народ, който също обичам повече, отколкото може да се опише.“
Той отстъпи от подиума и позволи да го ескортират нагоре по стъпалата към входа на сградата, малко прегърбен от ужасния товар, който носеше на раменете си, но с енергичната крачка на целеустремен човек. Съвършен етюд, изваден от добър учебник по актьорско майсторство.
Катрина все още беше на линията.
— Е? — чух я да казва.
— Какво говедо.
— Някакви други коментари?
— Запълнили са работния календар на съда.
— Забрави за това. Какво ще кажеш за намеците за извънсъдебно споразумение?
— Много добре — отбелязах. — Не си го пропуснала.
И двамата знаехме какво означава това. Внимателно подбраните двусмислици на Еди означаваха, че точно това се кани да направи — да ни предложи сделка. И аз знаех защо, а той знаеше, че аз знам, ако продължавате да следите мисълта ми. Тъй като ЦРУ отчаяно искаше да разбере какво толкова е издал Морисън, а идеята с изнудването се беше провалила, сделката беше единственият им изход. В момента, в който Харолд Джонсън ми затвори телефона, той вероятно се беше обадил на Еди и така му беше издърпал ушите, че сигурно още го боляха.
А тъй като Еди си беше Еди, той беше решил да разгласи целия списък от обвинения по телевизията, за да укрепи позицията си за преговори. Поради същността на подобни дела, когато единствените хора, знаещи пълните обвинения, са прокурорският екип и защитата, сделките се сключват в безболезнен вакуум. Прокурорът може да търгува с обвинения и смекчаване на присъдата и никой не разбира за това. Но след като обществеността веднъж научи, за прокурора ставаше напечено. Хората знаят какви са неговите карти и ако защитата излезе от играта на печалба, започват да се ядосват. Следователно Еди ни предупреждаваше да внимаваме. Съзнателно беше разкрил картите си, като по този начин елегантно ни притискаше да не искаме прекалено много.
За пореден път ситуацията ни поднасяше добра и лоша новина, като добрата беше, че при всички положения Еди е позагубил предимство. Сега знаехме, че ЦРУ го притискат да сключи сделка, а това си беше пистолет, опрян в тила му. Лошата новина бе, че Еди всеки момент щеше да ни привика на среща, като прекрасно съзнаваше, че двамата с Катрина сме изправени пред мъчителна дилема. Нямахме представа дали клиентът ни е виновен, или не. Не знаехме колко силни са доказателствата на Еди, нито колко слаби са собствените ни шансове.
Единственото, което знаехме със сигурност, беше, че Еди ще влезе в залата и ще обяви: „Това е сделката — или приемате, или се отказвате.“ Ако се откажехме, той щеше да се отправи с маршова стъпка към кабинета на Харолд Джонсън и да изтърси: „Ей, наистина се опитах да ги убедя да сключим сделка, но те ми казаха да си я завра отзад. Извинявай, шефе, но няма друг начин.“ А Еди точно това искаше, защото можеше да стане най-известният юрист в историята на американското военно правораздаване само като влезе в съдебната зала. А нали вече споменах, че Еди е много амбициозно копеле?
Всичко това означаваше, че сега зависехме от него. Пясъчният часовник току-що беше обърнат, но не знаехме колко пясък има вътре. Докато той се обадеше, трябваше да научим адски много повече за възможностите си, отколкото в момента.
Когато двамата с Катрина пристигнахме в офиса си, пред вратата бръмчеше още един бус, а трима мъже изкарваха още кашони. В това отношение Еди преценяваше всичко до минутата.
Хърбърт с поомачкания сив костюм все още висеше до вратата с доста потиснато и изтощено изражение. Трудно се добрах до кабинета си — толкова кашони се бяха събрали.
Катрина носеше две големи чаши кафе от „Старбъкс“ и две парчета кейк. Намръщи се, докато ми подаваше закуската.
— Гледай само. Имаме нужда от още адвокати.
— Двама са предостатъчно.
Колкото и налудничаво да звучи, адвокатите ме отвращават. По един-двама ги понасям, но станат ли повече, не издържам.
Тя огледа купчините кашони и настоя:
— Пак си помисли. Разбрах, че още един екип вече товари трети бус с материали.
— Ще докараме Имелда от Канзас.
— Ще й причиниш това?
Щеше да отнеме три седмици да прерови полученото, а както стана ясно, идваше и още.
— Ще се справи — казах.
Катрина се намръщи неодобрително.