— И Мери беше една от оцелелите?
— Нещо повече. Мери помогна да се организира самото разследване.
— Разкажи ми за това.
— Именно тя откри, че Еймс нямаше как да е извършил някои от предполагаемите предателства.
— Как го е открила?
— Като съпоставяше събитията и разкритията с биографията на Еймс — къде е бил по съответното време, до какво е имал достъп. Тя осъзна, че е невъзможно той да е виновен за всичко, което му приписваха.
— И какво следваше от това? Че има още един предател?
Той кимна.
— Точно затова я направиха ръководител на един малък, много секретен отдел, който трябваше да открие другия предател. Трябваше да стане тихомълком, защото хората от Капитолия бяха толкова ядосани от случая „Еймс“, че сериозно говореха за закриване на ЦРУ. Управлението беше наплашено.
— Шефът на правния отдел на ЦРУ намекна, че си знаел за работата й. Вярно ли е?
— Разбира се. Тя ми е съпруга и аз имах разрешение да знам за всичко, с което се занимава.
— Значи си знаел за усилията й да открие предателя?
— Дали съм знаел? Та аз й помагах.
Главоболието ми подскочи към десет по скалата на Рихтер. Дълбоко си поех въздух и помолих:
— Разкажи ми по-подробно.
— Започна се с пресяване на служителите, за да открием колко от тях са имали достъп до предадените материали. Бяха много, стотици хора. Така че Мери измисли друго — да сложим примамка за предателя. Планирахме няколко операции и разпространихме няколко секретни плана, за да проверим дали ще изтекат от другата страна. Аз бях човекът, който захранваше системата с примамките.
— И какво стана после?
— Във всеки капан бяха включени причини и следствия. Наблюдавахме за появата на следствия, но не открихме нищо.
— И какво?
— След няколко години решиха да преместят Мери. Тя беше опитала и не беше успяла, така че освободиха място за друг.
Поклатих глава, докато той чакаше следващия ми въпрос. Честно казано, вече имах предостатъчно материал за размисъл. Двамата с жена му бяха лежали в едно и също легло и бяха обсъждали как да пипнат предателя, за когото правителството в момента беше убедено, че е самият той. Все по-отговорните постове му бяха осигурявали достъп до най-строго охраняваните тайни, а тъй като беше офицер от армията, дори не беше минавал през периодичните тестове с детектор на лъжата, задължителни за служителите на ЦРУ.
Колкото и да ги мразят хората от управлението, редовните тестове в продължение на няколко години могат да наклонят везните в полза на обвиняемия, ако се стигне до съд. Доколкото можех да преценя, моят клиент нямаше абсолютно нищо, което да наклони везните в негова полза.
Станах и започнах да прибирам нещата си в куфарчето.
— Един последен въпрос — казах.
— Давай.
— На пресконференцията на Голдън тази сутрин той добави още едно обвинение, което ме обърка. Прелюбодеяние. Можеш ли да ми кажеш нещо за това?
Според военния наказателен кодекс прелюбодеянието все още се смята за престъпление. Рядко влиза в съда, освен ако не е извършено от двама военнослужещи от една и съща част, когато се приема, че влошава общия морален климат и дисциплината — причината изобщо да го включат в кодекса. Или пък в случаите, когато командващ офицер спи с подчинен — злоупотреба със служебното положение. Или пък когато съдят някого за други престъпления и прокурорите го добавят в списъка с обвиненията само за да му го начукат.
— Не знам за какво говори — каза Морисън най-сетне.
— Сигурен ли си? Ще стане много гадно, ако ме прецакат за такава дреболия.
Той се замисли, преди да отговори:
— По едно време една секретарка взе да твърди, че съм имал връзка с нея. Глупости. Цялата история беше подробно разследвана. Нямаше доказателства. Тя лъжеше.
— И според теб те просто изваждат някакви стари мръсотии от боклука, за да запълнят списъка с обвиненията?
— Това е единственото възможно обяснение. Беше преди пет-шест години. Оправдаха ме.
Кимнах.
— Чудесно.
После се наведох през масата. По очевидни причини пазех този проблем за десерт.
— И последно. Ако още веднъж ме забъркаш в нещо, което застрашава Мери, ще си търсиш нов адвокат.